Защо и как да бъдем активни с рак и след него

Алис-Мей Пъркис споделя 9 съвета как да бъдете активни, докато имате рак, въпреки умората и несигурността.

От мъчителните уроци по физическо възпитание, които имаме като деца, до рекламите, които виждаме и които ни казват, че трябва да спортуваме поне 30 минути на ден, всички знаем, че поддържането на активност може да има положително въздействие върху почти всеки аспект на нашето здраве и благополучие.

Как обаче да се справите с това, когато имате диагноза за рак? 

Повечето хора, диагностицирани с рак, знаем, че трябва да бъдем активни. Често обаче не знаем как да бъдем активни! Особено ако сме водили заседнал начин на живот и не сме сигурни какво можем и какво не можем да постигнем. Добавете към това изтощителен режим на лечение за борба с болестта и изведнъж не е толкова лесно да навлечете старите маратонки и да се отправите за бързо бягане на 5 км.

Истината е, че за много хора, диагностицирани с рак, активността е последното нещо в дневния ред, когато съсредоточавате усилията си върху стремежа да оцелеете.

Как може да помогне физическата активност?

Ползите от физическата активност са многобройни, особено за хората, които живеят с рака или са го преодолели. Например според рецензия, публикувана в Списанието на Канадската медицинска асоциация, е доказано, че физическата активност намалява риска от рецидив за хората, диагностицирани с рак на гърдата. При други типове рак физическите упражнения могат да помогнат за намаляване или овладяване на някои странични ефекти от лечението, като умора, наддаване на тегло, остеопороза и лимфедем, както и за подобряване като цяло на здравето в бъдеще.

Също така става все по-широко признато от много медицински специалисти, че ракът оказва влияние върху психичното Ви здраве (нещо, което пациентите с рак знаят много добре). Едно проучване на Американското общество за борба с рака показва, че един на всеки четирима души с рак ще изпита клинична депресия по време лечението или след него. Въпреки че спортът не е лекарство за тези неща, доказано е, че помага много. Според скорошно проучване, направено от Харвардското училище по обществено здраве „Т. Х. Чан“, е установено, че бягането по 15 минути на ден или ходенето за един час намалява риска от голяма депресия с 26%. 

Какво научих за умората и критиката

Някой ме попита наскоро как успявам да правя физически упражнения въпреки умората, и честно казано, има моменти, когато наистина имам чувството, че не успявам. Упражненията до голяма степен се превърнаха в част от живота ми след рака, но трябва да ги правя изключително внимателно, защото все още често изпитвам умора след заболяването. Научих обаче, или по-скоро научавам, че това е част от процеса.

Подобно на много други хора, които живеят с рака или са го преодолели, трябва да бъда много интелигентна за преодоляване на умората. По-рано тази година, когато тренирах за полумаратона „The Royal Parks“ в Лондон и за преход през Хималаите (завърших и двете), обмислях сериозно да се откажа от полумаратона. Тренировките оказаха огромно влияние върху мен и овладяването на умората от тях беше толкова трудно, колкото и самите предизвикателства. 

Понякога бъркам и в крайна сметка оставам в леглото цял ден в неделя. Но ако ракът ме е научил на нещо, това е, че не е нужно да правя всичко наведнъж през цялото време. През голяма част от времето тренировките се превърнаха в това да покоря километрите и да спя по 12 часа на нощ, ако е необходимо.

Това, което научих, беше, че единственият човек, който ме съди за това, че „не тичам достатъчно бързо“ или „достатъчно далеч“, че спя „прекалено много“ или че не съм „достатъчно добра“ съпруга/приятелка/дъщеря/сестра/служителка, бях аз. 

9 съвета за активен живот след поставяне на диагноза за рак

Няма общи насоки за физически упражнения след рак, поради което може да не знаем откъде да започнем, но няколко проучвания показват, че упражненията са безопасни, възможни и полезни за много хора, живеещи с рак или след поставяне на диагнозата. 

Проучване на рака гласи: „Като цяло лекарите препоръчват умерени физически упражнения, като ходене поне 30 минути на ден, 5 дни в седмицата. Това ниво на активност е полезно за хората, дори по време на лечението. Всеки човек е различен и упражненията трябва да бъдат съобразени с Вас според общата Ви физическа форма, диагноза и други фактори, които биха могли да повлияят на безопасността.“

Откъде да започнете? Ако сте в добро състояние, добре е да започнете да се упражнявате – говорете първо със своя лекар. Колко се упражнявате зависи от това доколко сте във форма като цяло и как се чувствате ежедневно, затова се доверете на себе си и не забравяйте да бъдете спокойни.

През годините съм мислила много за това как да бъда във форма след поставяне на диагноза за рак. Ето няколко неща, които научих:

• Приемете ограниченията си и се съобразявайте максимално с тях. Те ще се променят, когато ставате по-добри, по-бързи и по-силни. От време на време може да Ви ограничат, но няма нищо срамно в това. 
• Бъдете добри със себе си. Нещата може да не са толкова лесни, колкото преди, и това е нормално. Всичко е по-добро от нищо. Бъдете търпеливи.
• Потърсете помощ от хора, които знаят за какво говорят. Вашият медицински екип ще може да Ви даде някои отлични съвети. Ако сте на 20 или 30 години, във Великобритания има организации, като Trekstock, които помагат за възстановяването на Вашата сила, издръжливост и форма, така че намерете благотворителна или подкрепяща мрежа, която е ефикасна за Вас.
• Планирайте спокойно да правите упражнения и да имате живот. Може да не се нуждаете винаги от нея, но е добре да имате подкрепа, ако в крайна сметка се окажете изтощени от умора.
• Един от най-лесните начини да се откажете от упражненията, е да се натоварвате прекалено много и прекалено бързо. Не само рискувате да се нараните, ако правите прекалено много, но ако се изморите, ще имате по-малко желание да опитате отново. Затова се упражнявайте малко по малко.
• Поучете се от мен. Не правете прекалено много наведнъж. Вероятно не е най-добрата идея да се запишете за първия си полумаратон и епичен преход през индийските планини в един и същи месец.
• Много по-лесно е да се чувствате по-добре психически от упражненията, ако това е нещо, което обичате да правите. Някои хора обичат да тичат (аз НЕ съм от тези хора), докато за други това е седмичен урок по танци, който ги ентусиазира. Любимата ми форма на упражнения е плуването – мисля, че колкото по-студена е водата, толкова по-добре. Това е, което приоритизирам, когато се чувствам добре.
• Ако сте от хората, които обичат да ходят на уроци, бъдете честни с учителите си за всяко лечение, което сте имали, и какви според Вас са ограниченията Ви. Връзката с моя учител по йога беше едно от най-важните и най-добрите неща, които ми помогнаха да излекувам тялото си.
• Упражнявайте се, когато енергийните Ви нива са високи. Умората, особено в първите дни след лечението, може да бъде много непредсказуема. Ако се чувствате добре, опитайте малко по-дълга разходка до магазина или отидете на плуване (освен ако не се лекувате активно и Вашият екип няма да го позволи). 

---

Източници

• Списание на Канадската медицинска асоциация. (2017). Промени в начина на живот за пациенти с рак на гърдата за подобряване на прогнозата и оптимизиране на общото здраве. https://www.cmaj.ca/content/189/7/E268
• Американско общество за борба с рака. 2016 г.). Тревожност, страх и депресия. https://www.cancer.org/treatment/treatments-and-side-effects/emotional-side-effects/anxiety-fear-depression.html
• Harvard Health Publishing. (2019 г.). Още доказателства, че упражненията могат да подобрят настроението. https://www.health.harvard.edu/mind-and-mood/more-evidence-that-exercise-can-boost-mood
• Cancer Research UK. (2015 г.). Насоки за упражнения за пациенти с рак. https://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/coping/physically/exercise-guidelines

NPS-US-NP-00525 ДЕКЕМВРИ 2019 г.