Life Effects
Getty Images: Martin_dm

Тревожност на работното място: Разчупване на мълчанието

Тревожността и паническите атаки се случват и през работно време. Клеър Истъм говори, за да помогне за разчупване на стигмата.

„Най-накрая го направи. Съсипа живота си.“

Аз бягам по Strand в Лондон, ридаейки истерично. Хората ме гледат, но не ме интересува. Вече не ме интересува нищо.

Всичко, което искам да направя е да бягам.

Десет минути по-рано бях на важна среща. Говорех пред 20 човека в стая, когато ме порази. Сърцебиенето, потенето, затрудненото дишане. Мислех, че умирам или губя разсъдъка си. И в двата случая трябваше да си тръгна незабавно.

На следващия ден ми поставиха диагноза социална тревожност и панически атаки. На лекаря му трябваха около тридесет секунди, за да разпознае чудовището, което ме преследваше от години.

„Не известихте ли Вашия ръководител или отдел „Човешки ресурси“?“- попита той. Почти се изсмях в лицето му. Не, не съм известила никого в работата ми. Всъщност, от десет години активно крия състоянието си. Какво биха помислили моите колеги, ако признаех, че страдам от тревожност? Бях сигурна, че никога повече няма да ми се доверят професионално.

Какво ще стане, ако „ме разкрият“?

Оказва се, че не съм единствената с тази нагласа. Миналата година BBC съобщи, че 300 000 човека в Обединеното кралство напускат работните си места всяка година, като пряк резултат от състоянието на психичното им здраве. Най-често срещаното състояние е тревожност, последвано от депресия.

За пояснение, тези хора не отиват в платен отпуск по болест, те напускат работното си мястото окончателно. Най-голямото притеснение? Страх, че ще бъдат оценени негативно от колегите или ръководството.

Говорих с Луси Грейвс, директор връзки с обществеността от Манчестър, която е напуснала работата, която обичала, вместо да бъде искрена за състоянието си:

Всеки път, когато ръководителят ми ме помолеше да направя презентация на някой клиент, полудявах. Той не знаеше, че имах тревожност и че бях ужасена, че ще загубя работата си, ако той научеше. Не можех да спя или да се храня в продължение на дни преди и след презентацията, плачех в тоалетните. Напуснах компанията, преди да ме разкрият.

Попитах я дали е обмисляла да говори с ръководителя си преди да напусне.

Не. Ами ако той каже на конкурентите или на други контакти, че аз съм побъркана? Не можех да рискувам. По-добре да си тръгна.

Ако не бях изживяла нещо подобно в собствения си живот, щях да си мисля, че историята на Луси е невероятна. Но този страх, че можеш да бъдеш „разкрит“ от работодател може да е всепоглъщащ.

След диагнозата си взех отпуск от работа и използвах времето да стартирам блога си: We’re All Mad Here (Тук всички сме луди). Исках да споделя опита си и да помогна на другите да се ориентират в света на психичните заболявания! Важно е да разберем състоянията, тъй като това ще помогне за ограничаване на стигмата.  

Разчупване на стигмата

Преди да се върна на работа, аз също направих проучване за моите права. Установих, че във Великобритания психичните заболявания са покрити от Закона за защита срещу дискриминация на хората с увреждания, като по този начин дискриминирането от страна на работодателя по тези причини е незаконно. Да го кажа направо, човек не може да бъде уволнен, защото има тревожност.

Страхът, „че ще ме уволнят“ поради моето заболяване, не само беше нерационален, но и неправилен.  

По отношение на адекватната грижа за психичното здраве на работното място, организации като Mental Health First Aid (Първа помощ за психичното здраве) (MHFA) започват да налагат промяна в разбирането на работодателите, особено в по-големи компании. MHFA провежда курсове, които обучават ръководителите в психично благосъстояние и как да подкрепят член на персонала, живеещ с дадено разстройство. От декларацията на тяхната мисия:

„Обучението за психичното здраве овластява хората да се грижат за себе си и другите. С намаляването на стигмата чрез разбиране, ние се надяваме да преодолеем бариерите пред подкрепата, от която може да се нуждаят хората, за да се чувстват добре, да се възстановяват или да овладяват техните симптоми – за да се развиват в ученето, работата и живота.“

Поемане на контрол

В крайна сметка, обаче, зависи от лицето (т. е. от ВАС) да защити собственото си психично здраве. За да използваме любимата ми аналогия... Щяхте ли да страдате тихичко, ако кракът Ви беше счупен? Или ако сте повръщали пет пъти в тоалетните? Иска ми се да мисля, че не бихте. Мозъкът заслужава същото уважение като тялото.

От моя опит знам, че е време да действам, когато:

  • Не се чувствам добре в кожата си, напр. отрицателните мисли и чувства, които се въртят в мозъка ми, започват постоянно да влияят на ежедневието ми.
  • Чувствам се по-емоционална или уморена от обикновено и моделът на съня ми се променя.
  • Апетитът ми е променен, напр. преяждане, или обратното - изцяло пропускане на хранения.
  • Не съм склонна да участвам в социални дейности.
  • Независимо колко силно опитвам, изглежда не мога да изключвам.

Как да потърсите помощ:

  • Първата стъпка е проста: идете и се срещнете с Вашия ОПЛ. Направете списък на симптомите и бъдете честен/на.
  • Ако имате нужда от почивка, ВЗЕМЕТЕ СИ ТАКАВА. Мозъкът Ви, като и тялото Ви, може да се нуждае от време, за да оздравеее.
  • Знайте правата си, както в рамките на компанията, за която работите, така и като цяло. Направете Ваше проучване, за да разберете каква е политиката на Вашата компания относно психичното здраве и хроничните заболявания.
  • Насрочете среща с Вашия пряк ръководител и с член на отдела „Човешки ресурси“ (ако е възможно) и обяснете как се чувствате и разберете какво могат да направят, за да Ви помогнат.
  • Приемете, че не се чувствате добре и бъдете мил/а със себе си. Вие не сте жалък/ка, Вие сте човешко същество!

Заключение

Ако можех да се върна назад във времето и да стигна тази истерична жена по Strand, щях да ѝ кажа следното:

Добре, значи имате тревожност. Това не е престъпление! Има начини да я овладеете и ако Вашият работодател не иска да Ви подкрепи в това, тогава има по-добри компании, за които да работите.

_________________________________________

Източници:

Disability Discrimination Act (Закон за защита срещу дискриминация на хората с увреждания) - https://www.mind.org.uk/information-support/legal-rights/disability-discrimination/#. XIJXmCL7R0x

Mental Health first aid (Първа помощ за психично здраве) - https://mhfaengland.org/

Увеличение на трафика (това копие ще се използва в платформи на социални медии като „реклама“, за да насочи трафика към статията):

  • Клеър Истъм знае от първа ръка, че тревожността и паническите атаки се случват и през работно време Тя споделя съветите си за овладяване на проблемите с психичното здраве на работното място.
  • 300 000 души във Великобритания напускат работата си всяка година поради психично заболяване. Клеър Истъм говори, за да помогне в борбата със стигмата.

 

UK/MED/19/0052 март 2019

Намерих тази статия за:

Споделете тази страница: