18 години стажантска програма в Дупница! Какво споделиха младите?

Всяко лято в завода на Тева в Дупница започва с нови лица. С млади хора, които пристигат с любопитство, въпроси и различни очаквания. А си тръгват с нещо много повече от ред в автобиографията си – с първи професионален опит, нови знания, увереност и спомена за хората, които са им помогнали да направят следващата крачка напред.

Това е традиция, която вече 18 години е част от живота на завода. И тази година 20 млади хора се включиха в стажантската програма, разпределени в различни звена на компанията. Някои от тях прекрачват прага на завода за първи път, други се завръщат за второ стажантско лято, а сред участниците има и деца на наши служители. Различни истории, интереси и професионални мечти, но едно общо преживяване – срещата с реалната работна среда.

„Стажът ми помогна да надградя знанията си, да придобия нови практически умения и да се подготвя по-добре за бъдещото си кариерно развитие. Придобих опит в използването на SAP и се запознах с основните функционалности на системата. Тук учиш това, което в учебна среда няма как да усвоиш“, категорична е Антония Костадинова, която е стажант в Дирекция „Инженеринг и поддръжка“. „Особено и най-силно впечатление ми направи колко голямо значение се отдава на точността и детайлите. По време на обучението имах възможност да видя как теоретичните знания се прилагат на практика и колко важни са правилното изпълнение на всяка стъпка“, казва пък Радослав Илиев, който трупа опит, знания и умения в отдел „Калибриране“.

Но както често се оказва в разговорите със стажантите, най-силният спомен не е свързан само със задачите, а с хората. „Идеален, забавен и отзивчив екип. Интересна работа. Нови запознанства. Лесна, добра и пълноценна комуникация“, лаконично обобщава своето преживяване Белослава Николова, която стажува в Наука, технологии и производство (MS&T). Именно добрите впечатления от хората в Тева я връщат за второ поредно лято. Този път тя приема новото предизвикателство в MS&T, където среща специалисти от различни области и открива колко много може да научи, когато срещне подкрепа, внимание и готовност за споделяне на опит. ”Всеки един от колегите беше достатъчно добър да ми обърне внимание, дори когато работата ги притискаше, за което съм им много благодарна. Когато не разбирах нещо, винаги ми се обясняваше спокойно и задълбочено“, допълва тя.

Връщането за втори стаж е знак, че първият е оставил траен отпечатък. Такъв е случаят и с Любомира Викторова. Тази година тя задълбочава знанията си в микробиологичната лаборатория на завода и вижда как университетската теория се превръща в реална практика – чрез проби, анализи, контрол и висока отговорност. Нейната майка е дългогодишен служител в завода и двете работят в различни направления, но с една обща цел. „Стажът ми показа, че във фармацевтичната индустрия няма място за компромиси с прецизността“, казва Любомира.

Зад всички процеси обаче стоят хората – професионалистите, които отделят време да обясняват, да насърчават и да помагат на младите си колеги да се развиват. Подкрепата на менторите се оказва една от най-често споменаваните причини стажантите да се чувстват уверени в новата среда.

„Атмосферата в завода е динамична, но същевременно спокойна. Работата е много, ежедневието е изпълнено с различни задачи, но всичко е добре организирано, защото всеки знае своята роля и отговорности, а менторите са плътно до нас“, споделя Вероника Велинова от отдел „Проверка на документация“.

Сходно е преживяването и на Снежана Райчова, стажант в отдел „Качество“, лаборатория „Контрол на стандарти“. За нея отношенията с ментора са сред най-ценните елементи на стажа. „Благодарение на нея бързо схванах работата и се почувствах уверена. Обяснява ми всичко изключително внимателно и с много търпение“, разказва Снежана.

Разбира се, професионалният живот носи и предизвикателства. Василена Василева, която работи в лабораториите по качествен контрол, открива важен урок именно в неочакваните ситуации. „На няколко пъти се случваше по някаква причина да не работи някой апарат в лабораториите. Признавам, че това ме изнервяше. Стараех се да запазя спокойствие и да реагирам с търпение, като наблюдавах как се действа в подобни ситуации. Все пак и това е част от реалната работна среда – не всичко винаги върви по план. А и това е ценен опит“, споделя тя.

Понякога най-ценните уроци идват именно когато плановете се променят. Това доказва историята на Виктория Мантаркова. Студентка по биотехнологии, тя попада на стаж в отдел „Логистика“ към Дирекция „Верига доставки“ – област, различна от нейната специалност. Първоначалната нагласа, че не е на правилното място бързо се измества от любопитството. А впоследствие и на осъзнаването, че бъдещето невинаги следва предварително начертан план. „Понякога една спонтанна възможност може да ни даде перспектива, която не сме търсили предварително. Този стаж ми показа, че не е необходимо още в началото на професионалния си път да поставяме строги граници пред себе си“, споделя Виктория.

Нейната история носи важно послание към всички млади хора – не е нужно още в началото да знаеш точно къде ще стигнеш. Понякога е достатъчно да дадеш шанс на новата възможност и да позволиш на неочакваното да те изненада приятно.

Лора Димкина, стажант в отдел „Човешки ресурси“, описва завода като „малък град“ – място, където всеки ден носи нови задачи, нови знания и срещи с хора, от които можеш да научиш нещо ценно.

За Христина Джелепова пък Тева е като „Дръвчето на живота“ – заводът е стъблото, отделите и служителите формират неговата корона, а стажантите са малките плодове, които с подкрепата на менторите и колегите ще израснат и ще разцъфнат.

Може би именно тук се крие най-голямата стойност на една стажантска програма. Тя не е просто възможност младите хора да видят как изглежда работата отвътре. Тя е възможност да станат част от нещо по-голямо, да разберат как отделните звена работят заедно и как зад всеки резултат стоят знания, дисциплина, комуникация и екипност.

За някои този опит ще бъде първата стъпка към професионалния живот. За други – потвърждение, че са избрали правилната посока. А за трети – ново откритие, което ще промени представата им за бъдещето.

20 млади хора. Различни специалности. Различни звена. Различни истории. Но една обща посока – Посока към растеж.

След 18 години стажантската програма на Тева в Дупница продължава да доказва, че когато дадеш на младите хора възможност да учат, да задават въпроси, да експериментират и да бъдат подкрепяни, получаваш не просто стажанти, а бъдещи професионалисти.

Защото част от днешните стажанти един ден ще се върнат. Вече не като стажанти, а като колеги. И такива примери в завода има не един и два.