Смелостта да направиш крачка напред
От Силистра до Дупница – пътят на развитието, избора и постоянството
Доротей Недков е роден на 11.01.1999 г в Силистра. Завършва средното си образование в местната езикова гимназия „Пейо Яворов“ с профил немски език. Продължава образованието си в русенския университет „Ангел Кънчев“, където завършва специалност „Технология и управление на транспорта“. Работил е в една от най-големите компании в света за производство на гъвкави връзки. От 2 години е част от завода на Тева в Дупница като ОРЕХ-експерт.
Вече 2 години си в завода на Тева. Как се случи, че се премести от родния ти Силистра, който е на 500 км от сегашното ти работно място в Дупница?
Реално, когато специалист по подбор се свърза с мен, по същото време и друга голяма фирма ми предлагаше позиция Continuous improvement Manager. Честно казано бях доволен от работата и екипа си и не възнамерявах да правя промени. От чисто любопитство, след като проучих компанията, реших да видя какво ще ми предложи Тева. Когато ме поканиха на интервю с HR и тогавашния шеф на OPEX Боян Йович, целият разговор протече много гладко. Усещането беше все едно вече се познаваме, защоto споделихме много общи възгледи. Впечатли ме доброто и естествено отношение. Позицията в ОРЕХ ме привлече, тъй като е интерактивна и фокусирана върху оптимизирането и развитието на бизнеса. Реално позицията е по-ниска в сравнение с тази в предната ми фирма, но има потенциал в нея. Фактът, че имам близки приятели в София също имаше тежест върху решението ми, разбира се.
Какво си мислеше в първите дни тук и очакванията ти какви бяха?
Очаквах да се срещна с хора, които са добри и са професионалисти. Така и стана. Все пак, както казах – бях направил свое проучване за компанията и мястото, където евентуално щеше да бъде моят нов работодател. Разбира се знаех, че няма да е перфектно, но имах убеждение, че попадам на правилното място. Може би, затова и нямаше напрежение у мен.
Как се прави такава крачка към релокация и какво е в основата да я направи един човек?
Направих я, най-вече защото съм човек, който иска да се развива. Не се страхувам да изляза от комфортната си зона и да напусна познатото в името на личностно израстване. Бих казал, че за да направи човек подобна стъпка се изискват: вяра в постигане на нещо по-добро, смелост, защото винаги има риск и готовност да платиш цена в името на по-добро бъдеще. Поемайки този път, знаех, че посещенията до родния ми град, където са семейството и най-близките ми приятели ще бъдат максимум 5-6 пъти годишно.
Би ли направил сравнение на работа в предишната компания и тук в Дупница?
Определено динамиката и мащаба са по-големи тук. Отговорността, която поемах обаче в предната фирма беше по-голяма, тъй като имах екип от около 60 човека и отговарях пряко за производствените процеси. Радвам се, че имах възможност да работя със страхотни хора и да науча много неща. Тогавашният директор на компанията имаше голяма роля в моето израстване, тъй като той беше човека, който ми предложи по-високата позиция. Опитът ми в управление на проекти от предишната компания ми помага в настоящата роля по отношение на ефективна работа с хора, фокусиране върху приоритетите и методи за подобряване на процеси, Там се запознах с методологията и системата Лийн, която и в момента внедряваме в Тева.
А би ли сравнил като отношение, емоции и поведение хората в Силистра и тези в Дупница?
Бих казал че е доста сходна обстановката. Силистра е подобен на Дупница като население, като тук хората са една идея по-топли и приветливи. И по-забавни… Може би заради диалекта в този край. (Смее се)
Какви са трудностите, които продължаваш да срещаш с колегите си относно въвеждането на TLMS в завода?
Основната трудност е свързана с това - хората да приемат, че изискванията на тази система не са допълнителна безсмислена дейност, а прилагането им води до подобряването на всички процеси, включително и собствената им работа. Виждам, че има раздвижване и хората започват все по-позитивно да се отнасят към TLMS, защото вече има резултати и ги виждат. Но трябва още много работа. За правилното и пълноценно внедряване на подобна система се изисква постоянство и търпение.
Ти си състезател по тенис на маса, който е бил активен в местния клуб „СКТМ Светкавица 23“. Сега продължаваш ли да практикуваш този спорт?
Започнах да играя тенис на маса през 2020 година. Бях един от най-слабите, но имах огромен хъс, учех се, тренирах постоянно и за около две години започнах да ставам първи на местните турнири. Започнах също да печеля и медали от различни турнири в България. Случайно се засякох в Добрич с момче на моята възраст и бивш състезател, който сподели, че възнамерява да създаде клуб и ме покани. Реших да приема и се ангажирах с тениса на маса по-сериозно като тренировки и напреднах още. Идвайки в Дупница знаех, че няма как да продължа да играя за Добрич. Разбрах, че има клуб СКТМ „Марек 76“. Свързах се с треньора и попитах дали мога да се включа. Той ми отвърна, че единствено ученици тренират при него, а любители се организират да играят вечер, но все пак се съгласи да отида и да ме види. Първият път, когато отидох беше при любителите. Тогава се запознах с Борис Христов-старши директор „Наука, производство и технологии“, който играе за клуба. Много бързо бях приет в клуба и 7 месеца по-късно треньорът ми предложи да играя за отбора в „А“ група. Приех с известни притеснения. Но след първия отборен турнир в Пловдив, се наложи да играя финален решаващ мач. Успях да взема победата. На последния отборен турнир отново победих на решаваща среща. Като цяло съм отборен играч и в спорта и в кариерата си, независимо, че съм в индивидуален спорт. Когато бях малък тренирах сериозно тенис на корт. На 10 години спечелих първия си регионален турнир и ме обявиха за млада надежда на България. Ставах все по-добър, но липсата на спаринги с добри партньори предопредели да прекратя с този спорт. Тренирах 5 години за които успях да спечеля около 7 призови места.
Какво е твоето послание към колегите ти в Тева?
Да поддържат винаги младежки дух, защото само така човек преоткрива себе си и света около него.