От хотелиерството до фармацевтичната индустрия! История за смелата промяна

Биляна Терзиева е родена в Троян. Завършва Биотехнологии в Химикотехнологичен и металургичен университет. В завода на Тева е от 2018 г. Работила е в хотелиерския бизнес в България и Великобритания. Семейна с едно дете.

- Как от оператор на поточна линия, през микробиолог, се става Квалифицирано лице (QP)?

- Моят път в Балканфарма Троян започна още като студентка, когато работих за кратко като оператор на поточна линия. Тогава за първи път видях отблизо как се произвеждат лекарствата и какво стои зад един готов продукт. Още в гимназията учех в паралелка с профил химия и биология, така че интересът ми към природните науки винаги е съществувал, макар професионалният ми път за известно време да пое в друга посока.

След години се върнах в завода, но вече като микробиолог. Всяка следваща стъпка беше естествено продължение на желанието ми да уча и да се развивам. Работата в лабораторията ми даде много силна основа, а по-късно, когато преминах в Осигуряване на качеството като главен специалист „Осигуряване на качеството“, имах възможност да погледна процесите много по-широко – не само от лабораторна гледна точка, а през цялата система за качество. Днес съм Квалифицирано лице (QP). Това е човекът, който удостоверява, че всяка партида лекарствен продукт е произведена и изпитана съгласно всички изисквания, преди да достигне до пациентите. Това е голяма отговорност, защото зад всеки подпис стои увереността, че лекарството е безопасно, качествено и произведено според правилата.

• Професионалната ти кариера е много интересна. Започваш като рецепционист, през маркетинг-мениджър на голям хотел и в същия бранш продължаваш във Великобритания. Равносметката за този период?

• Не съжалявам за този период. Хотелиерството ми даде много – научи ме да работя с различни хора, да бъда организирана, да реагирам бързо и да запазвам спокойствие в напрегнати ситуации. Това са качества, които използвам и до днес. В България обаче стигнах до момент, в който усещах, че възможностите ми за развитие са ограничени. Работата беше интензивна, често се работеше по празници и извънредно, а не винаги усилията се оценяваха така, както е нормално. Във Великобритания натрупах още по-сериозен опит. Там се чувствах оценена, условията бяха коректни и извънредният труд се заплащаше. С времето осъзнах, че искам да се върна в България, да създам семейство и да изградя по-спокоен живот в Троян. Все пак родният край си е най-мил и ме влече. Тогава започнах да търся не просто работа, а професия с бъдеще.

• Кое събитие преобърна идеята да направиш рязък завой в кариерата си и вече да си във фармацевтичния бранш?

• Нямаше конкретно, а по-скоро осъзнаване. Връщайки се от Великобритания, и след като станах майка, започнах да гледам по различен начин на бъдещето си. Исках сигурност, развитие и професия, в която да продължавам да уча. Спомних си добрите впечатления, които имах още като студентка в завода. Излишно е да казвам, че това е компания с ясни правила, стабилност и възможности за развитие. Напълно различна сфера, но си казах: „Биляна, сблъсквала си се с какво ли не, ще се справиш и сега“. От хотелиерството ми останаха качества, които много ми помогнаха и във фармацевтичната индустрия – работа с хора, организация, комуникация, спокойствие и чувство за отговорност, затова бях уверена при вземането на решението да се насоча към Балканфарма.

• И как така се озова в лабораториите по микробиология на завода в Троян?

• Честно казано, това беше шанс, който някой трябваше първо да ми даде. Когато кандидатствах за позицията микробиолог, знаех, че тя е по заместване на колежка в майчинство. Няма да крия, че това ме притесняваше, защото по това време синът ми беше едва на година и половина и тъкмо беше започнал ясла. За да приема тази работа, трябваше да напусна предишната си постоянна работа в хотела. Решението не беше лесно, но усещах, че това може да бъде правилната посока. Като преди всяко интервю, нормално беше да съм притеснена. Но буквално след 10-ина минути това напрежение вече се бе изпарило. Настоящият директор „Качество“ Мариела Ковачева и Мария Танева от „Човешки ресурси“ ми вдъхнаха спокойствие и доверие, атмосферата бих нарекла приятелска. Излязох от интервюто с усещането, че това е правилното място за мен. Още повече като ми казаха, че след около две години се очаква една колежка да се пенсионира, и ако ме одобрят и впоследствие се справям добре, ще имам възможност да остана в екипа. Тези думи ми вдъхнаха онова спокойствие, от което се нуждаех. Работата в микробиологичната лаборатория беше изключително интересна и ми даде стабилна професионална основа. Още тогава си казах, че ако някой е повярвал в мен и ми е дал този шанс, аз трябва да оправдая доверието. Затова паралелно с работата записах „Биотехнологии“ в ХТМУ. Когато казах на Мариела Ковачева, че съм записала магистратура, тя само се подсмихна и ми каза: „Щом обичаш да учиш, имам план с какво да продължиш“. По-късно стана ясно, че е имала предвид обучението за Квалифицирано лице – продължително обучение, почти една година, което изисква много време, знания и постоянство. За мен това беше огромно доверие и още по-голяма мотивация да продължа.

• Как бе приета от другите колеги в екипа и как се разви кариерата ти след това?

• В началото имах притеснения, защото идвах от различна сфера. Не знаех дали ще се справя и дали ще успея да наваксам всичко, което ми липсва като опит. Колегите в лабораторията ме приеха изключително топло. Обучаваха ме с много търпение, отделяха време за мен и винаги можех да разчитам на тях. Никога не ме караха да се чувствам неудобно, когато питам. И до днес пазя много топли чувства към целия екип. С времето започнах да ставам все по-уверена и кандидатствах за по-голяма позиция – главен специалист QA, където вече имах възможност да разширя знанията си извън лабораторията и да видя процесите през призмата на цялата система за качество. Гледайки назад, осъзнавам, че всяка промяна в кариерата ми е била възможност да науча нещо ново. Пътят ми показа, че никога не е късно човек да започне отначало, когато има желание да се развива. Човек трябва да бъде любопитен, постоянен и да се стреми към усъвършенстване на качествата си. Но без страхотни колеги професионалисти в нашата специфична сфера това е много, много трудно. Смея да твърдя, че имам късмета и удоволствието да работя в Троян със страхотни хора.

• Ако имаше възможност само за 5 минути да промениш две неща в завода, кои биха били те?

• Бих го казала по-скоро като неща, които бих искала да виждам още повече. Първото е още повече обмен на знания между различните отдели. Когато хората разбират по-добре работата на другите екипи, процесите вървят по-лесно. Второто е – още повече възможности служителите да споделят идеи за подобрения. Понякога най-добрите идеи идват от хората, които ежедневно работят с конкретния процес и виждат детайлите отблизо.

- Как би описала завода в Троян с три думи?

- Сигурност. Развитие. Отговорност.

- Страстен любител си на силовия спорт. Откъде тази любов?

- Преди няколко години преминах през труден период в личен план. Това ме накара да се замисля повече за собственото си здраве и начина, по който живея. Осъзнах, че трябва да започна да се грижа по-добре за себе си – физически и психически. Започнах да опитвам различни активности – кондиционни тренировки, табата, плуване. Харесваха ми, но когато открих фитнеса, разбрах, че това е моят спорт. Промених храненето си, станах по-дисциплинирана и тренировките постепенно се превърнаха в начин на живот. Днес спортът ми дава енергия, спокойствие и увереност. Научи ме, че резултатите идват с постоянство, а това важи не само в залата, но и в работата.

- В свободното си време…?

- До скоро учех със сина си – помагах му за училище, а после аз сядах да уча. Обичам да тренирам, да чета и да уча нови неща. Харесва ми да си поставям цели и да работя за тяхното постигане. Вярвам, че човек не трябва да спира да се развива – независимо дали става дума за професия, спорт или личен живот.

- Посланието ти към всички колеги в Тева?

- Първо бих искала да благодаря на всички хора, които са били част от моя професионален път. Всеки, който е отделил време да ме научи на нещо, да ми помогне или просто да ми даде увереност, е допринесъл за това, което съм днес.

Моето послание е: не се страхувайте да започнете отначало. Понякога именно най-смелото решение се оказва най-правилното. Ако човек има желание да учи, работи с отдаденост и е постоянен, резултатите винаги идват.