Да повярваш, когато някой вече е повярвал в теб

Как един телефонен разговор поставя началото на 14-годишна кариера в Тева от инженер поддръжка до Зам.директор, това е историята на Георги Тодоров

Инж.Георги Тодоров е роден през 1987 г в Дупница. Завършва средното образование в родния си град - ПГ „Акад.С.П.Корольов“, специалност Електроника, след което продължава в ТУ - София - „Машиностроителна техника и технологии“. „Докато следвах в София, чувах много за професионалната реализация в чужбина и реших да опитам в Лондон, където на практика ми стартира кариерата като специалист „Монтаж на слаботокова техника“. Но да бъдеш далеч от семейството си не е добра опция и се завърнах в България. Така започна и вторият етап от кариерата ми – в „Балканфарма Дупница“, признава Георги. 

От 2012 година започва в завода като инженер в звено „Поддръжка производствено оборудване в насипни продукти, а 3 години по-късно е промотиран в Мениджър Поддръжка производствено оборудване - Насипни продукти. В периода 2019-2022 година заема длъжността Мениджър „Таблетиране, капсулиране и обвиване“, след което преминава в Дирекция „Инженеринг“, разширявайки експертизата си с фокус върху проекти и автоматизация. От началото на тази година е Зам.директор „Таблетиране, капсулиране и обвиване“.

• Георги, вече си 14 години в завода в Дупница. Започнал си като инженер поддръжка, а сега си вече на поста Зам.директор. Как си обясняваш това израстване? 

• Очевидно за този период от време съм успял да покажа качества, знания и възможности, за да получа това доверие. Любовта и най-вече страстта ми към машините и процесите, са в основата на това да искам да се развивам, да уча допълнителни неща и в точния момент да ги прилагам на практика. Благодарен съм за доверието, което ми е гласувано и е излишно да казвам, че се надявам да го оправдая. 

• В момента отговаряш за над 130 човека в Участък Насипни продукти. Как се работи с толкова много хора и характери и личната ти оценка дали се справяш с това предизвикателство? 

• Ако някой каже, че е лесно да работиш само с 10 човека с различни характери – значи не казва истината. Нека бъдем реалисти. Всеки човек има особености в характера си, и ако в началото взаимоотношенията са, както се казва „по мед и масло“, то рано или късно особеностите се показват, а от там настъпват и промени във взаимоотношенията. А с над 130 човека…?! Далеч съм от мисълта, че съм страхотния мениджър исъс сигурност имам черти, които не допадат на колегите ми. Затова истината е една - напасване към различните характери. Не съм конфликтна личност, диалогичен съм, смея да кажа много организиран… Разчитам на тези си качества. Харесвам работата в екип. Старая се така да организирам процесите и ежедневните задачи, че да няма проблеми в екипите, да подреждам приоритетите, да следвам и спазвам графиците. Целеустремен съм и го отчитам също като положителна черта. В българската народопсихология от много години е неписаното правило, когато касае нещо ново, да се каже: „Това не може да стане“. Аз пък съм привърженик на идеята, че винаги има решение и само трябва да се намери. Трябва да намериш път към хората, с които работиш да го приемат и заедно да го реализираме. Затова е изключително важно да уважаваш всеки колега, с които работиш, и за който отговаряш. Да го изслушаш, да поговориш, да му дадеш съвет - ако поиска, да му покажеш, че разчиташ на него, както и той на теб, да минимизираш до възможния максимум отношенията по между ви, разбира се, без да се пресича линията на отговорност между позициите. Иначе коректният и най-точен отговор на този въпрос могат да го дадат колегите ми.

• Помниш ли как започна работа в завода? 

• Е, как да не помня. За да бъда откровен, на практика започнах не по свое желание, а по желание на съпругата ми. 

• На съпругата ти?! Какво имаш предвид? 

• Че аз нямаше дори да се опитам да започна. Предвид спецификата на професията за инженерните позиции съотношението бе 10 човека за 1 работно място. Не че нямах знанията и уменията, напротив, но може би нямах достатъчно самочувствие да повярвам, че ще успея при огромната конкуренция, затова не си бях правил труда да пускам документи, ей така, дори от любопитство. Обаче съпругата ми Силвия го бе направила без мое знание. Един ден, седим с нея на кафе, говорим си и ми звъни непознат номер. Вдигам и чувам отсреща, че са от Балканфарма. Тогава казах на глас: „От Балканфарма ли“, защото бях силно изненадан и мислех, че е грешка, макар да казаха името ми. Съпругата ми направи жест, от който разбрах, че нещо е направила и ме поканиха на интервю. Тогава ми каза какво е направила. Реших да отида на интервюто, буквално от любопитство, за да видя как протичат в компания от световен мащаб. Не вярвах, пак казвам, че ще ме одобрят при тази конкуренция. Но след 2 седмици ми се обадиха, че съм одобрен. Така се озовах в завода и вече 14 години. После разбрах, че Янко Янков – Мениджър на поддръжка ми е гласувал доверие и настоял да бъда аз. Тук искам да отбележа и факта, че попаднах на страхотен ментор - Георги Каимски. От първия ден ме пое и буквално бе до мен на всяка крачка, за да ме предразположи и да ме „вкара“ в реалния работен процес. 

• 3 години по-късно заемаш позицията Мениджър поддръжка в Насипни продукти, след като до преди това си бил инженер-поддръжка, т.е. от най-ниското ниво…? 

• Да, точно така. Бях одобрен да поема тази отговорност, след като Янко Янков стана част от екипа по „Здраве и безопасност“. В този период се започна и сериозното разширяване на Таблетен 2 и въвеждане на ново оборудване и процеси в производството. Това бе наистина голямо предизвикателство за мен и екипът ми. Ако кажа, че бях спокоен – ще излъжа. Отговорности повече, обемът от работа по-голям, работиш с повече хора, за които отговаряш. Екипът ми наброяваше 36 техника с различни компетенции и умения, които бяхме ангажирани с поддръжката на цялото оборудване и въвеждане в експлоатация на новото. Изграждаха се помещения за пелетни форми, таблетни преси, капсул-автомати и оборудвания за обвиване на таблети. 

• Следващият етап от кариерата ти е Мениджър Таблетиране, капсулиране и обвиване. Как се стигна до там? 

• Кандидатствах по вътрешен подбор, тъй като страстта ми е именно таблетирането. Експертизата ми е в таблетиране и капсулиране, ходил съм на обучения у нас и в чужбина, и в тази област се чувствах най-подготвен. Заемах позицията почти 3 години, след което дойде предизвикателството свързано с изграждането на Таблетен 4 и поех ролята на Мениджър проекти. 

• Това ли е най-голямото ти предизвикателство за тези 14 години? 

• Безспорно. Проектът бе с изключителна важност за завода, сроковете за изпълнение кратки. След приключването на строежа, започна имплементирането на оборудването и внедряването на системите, където бе моят и на колегите ангажимент. Извършваха се много дейности успоредно, освен това трябваше да се координира и управлява работата с външни фирми. Само ще кажа, че имаше моменти, в които едновременно бяха ангажирани над 10 външни компании, което изисква сериозна координация и организация. Имахме производство на експериментални, валидационни и регистрационни партиди, инсталирани бяха оборудвания в помещения за производство на пелетни форми, за приготвяне на разтвори, таблетиране, обвиване, пресяване, размерване и други. Общо над 50 вида оборудване и системи само в този цех. Повече от 3 години лягах и ставах с Таблетен 4. За всяка една машина, всяко едно оборудване или система – не спирах да търся информация и да чета, защото трябваше да съм наясно с начин на работа, процесите с тях, и ако възникне проблем – да знам къде да търсим разрешаването му.

• Отстрани изглежда лесно монтажа. Пристигат тировете, разтоварване и специализираната фирма си го монтира. Така ли бе наистина? 

• Отстрани със сигурност изглежда така. Но не е. Особено в периода, в който се извършваше този процес, а именно Ковид-пандемията. Трудностите бяха свързани най-вече от логистичен характер. Плановете се изменяха всяка седмица, за да не кажа през ден. Някои материали и машини идваха дори със закъснение от 7-8 месеца. Да не говорим, че пак поради пандемията, липсваха и специфични материали. После пък дойде войната в Украйна и също се отрази на логистиката. Но вече е минало и цехът работи. 

• Какво промени в характера и поведението си през тези 14 години? 

• Най-вече да бъда търпелив и уравновесен. Сега не ме е страх да се изправям пред нови предизвикателства. В началото бях по-емоционален и импулсивен. Както се казва - млад, хвърлях се в боя. Но разбрах, че в работата с хора, особено при работа в екип - трябва да се съобразяваш. Трябва да призная, че през тези години и компанията ми е дала много като обучения, като възможности за обмяна на опит в чужбина, развиване на допълнителни умения и квалификация. Старая се да оправдавам доверието и на колегите, за които отговарям и на ръководството на Тева. 

• Извън работата си какъв е Георги Тодоров? 

• Отдаден на семейството си. Обичам да бъдем сред природата и да се разхождаме в планините, да караме ски, и когато е възможно, специално аз да майсторя каквото се сетите. Ако на мнозина хобито е риболов, лов, спорт на мен ми е строителството и да майсторя нещо. Това ми доставя удоволствие и ме успокоява от напрегнатия работен ден, колкото и странно да звучи. Често вкъщи си намирам причини да изграждам най-разнообразни неща. Страстта са ми моторите. Обожавам да карам. Иначе от 7 години се превърнах в голям фен на биатлона. 

• Защо? 

• Причината са дъщерите ми – Никол и Мария, които тренират вече няколко години биатлон в Сапарева баня. И двете имат медали и им се отдава този спорт. Покрай тях и състезанията им, този спорт ме грабна още повече. Мога да кажа, че почти нямаме със съпругата ми пропуснато състезание. От малък съм фен на този спорт, но сега по-обясними причини, които вече споменах е част от мен. 

• Какво е посланието ти към колегите в Тева? 

• Човек трябва да следва мечтите си и никога да не се предава. След всяка трудност идва и щастие. И ще припомня една стара българска поговорка - „Работа зад камък се не крие“. Когато се справяш добре, ще бъдеш забелязан.