Да превърнеш болката в смисъл

Ивелина Стамова е икономист по образование, а през 2017 година придобива и квалификация за парамедик от Медицинския университет в София. През 2021 г., след няколко годишно прекъсване, се присъединява отново към Тева, като част от екип „Онкология и редки заболявания“. Още при първата си среща с нея човек може да усети положителната й енергия и емоцията, с която говори. Тя е една от хилядите жени, които всяка година чуват страшното заключение: „Имате рак на гърдата“. За пътя през който преминава, знака от съдбата, мисията й в Тева и съветите, разговаряме с Ивелина.

• Какво е да работиш като Мениджър ключови клиенти Онкология и редки заболявания в Тева?
• За мен това е мисия. Дори не го приемам като работа или задължение. Приемам ангажиментите си като възможност да отправям послания. Всеки ден при визитите ми с лекари, неминуемо виждам и онкологично болните пациенти. Виждам погледите им, тревогите, напрежението от неизвестното, на което нямат отговор, надеждата от срещата с лекаря... Виждам и усърдната работа на лекарите, старанието им да дадат решение на пациентите си за лечение. Такива срещи всекидневно те приземяват и забравяш за всичко.
• Как се чувстваш след такива срещи?
• Смятам, че няма човек, който да не изпитва емпатия и съчувствие в такава ситуация, но все пак, това е работа и се опитвам да се абстрахирам. За мое удовлетворение, лекарите по медицинска онкология са изключително насочени към новости в тази наука, клинични проучвания, нови индикации, терапии, научни форуми и обучения, въобще целеустремени към подобряване и удължаване на качеството на живота на пациентите. Но, колкото и да се опитвам да се абстрахирам, има случаи, в които емоциите надделяват.
• Кой е последният такъв случай, за който се сещаш?
• Не са малко, но последният такъв, който ми е останал в съзнанието е от дните преди Коледа. Чаках за среща с лекар и до мен седяха семейство на възраст между 65-70 години. Седяха тихо, навели глави и чакаха. Излезе докторът, при което двамата станаха на крака и впериха погледи, от които веднага разбрах – очакват резултата. Лекарят се усмихна и каза: „Спокойно. Всичко е наред. Ще си карате не само тази Коледа, но и още много Коледи“. В този момент чух една дълбока въздишка, a мъжът и жената се прегърнаха и започнаха да плачат. Но не онази емоция, която да покажат на всички, а споделена - само между тях двамата. Беше наистина разтърсващо – гледката да видиш тези хора прегърнати и щастливи. В този момент и аз не издържах и сълзите ми тръгнаха сами. Видях, че и други пациенти, които се разплакаха. Човек, ако видеше тези двама души в този момент на преживяване, ще забрави за всякакви придобивки-пари, коли, власт…
• Ти също си преминала през подобна ситуация. Би ли разказала повече?
• Не бих искала да се връщам към този кошмар. Имам фамилна обремененост и редовно ходех на профилактични прегледи. След поредния такъв преглед през 2021 година, чух присъдата си. Лекарят разгледа ядрено-магнитния резонанс, изследванията и по погледа му, разбрах, че този път има нещо. Тогава чух едни от най-ужасните думи в живота си: „Моето момиче, от това, което виждам… имаш 2 месеца живот“. В този момент бях изпаднала в безтегловност. Бях стъписана, дори не успях да пророня и сълза – нямах идея къде да отида и какво да направя. Излязох от кабинета. Казах си: Край. А бях на 47 години, вече имах внучка на няколко месеца и… (Разплаква се) Свършва живота за мен. Преди да вляза в кабинета, имаше десетки чакащи, но аз вече не виждах никого, само мъгла… Вървях по коридора и краката едва ме държаха. След тази присъда, всичко пропада пред теб и в този момент си мислиш за най-близките. Още на следващия ден след шока, започнах да търся варианти и други специалисти. Последваха нови и нови изследвания. Оказа се, че нещата не са точно такива и имам шанс. Последва операция, която премина успешно и за мое най-голямо щастие приключи добре. Това беше огромно предизвикателство за мен и въпреки, че състоянието ми е овладяно и контролирано, припомняйки си този момент, винаги изпитвам болка. Няма как да не остане дълбока травма в мен.
• В България има хиляди случаи всяка година, които преминават по твоя път. Какво би ги посъветвала?
• Най-трудно на пациентите е да намерят правилния път и начин за лечение. Има много видове рак и много пътища на лечение. Но трябва да намериш правилния човек, който те повежда по този път. Когато човек чуе тежката диагноза, объркването е голямо и се започва ходене по мъките – от лекар на лекар, едни изследвания, втори изследвания, времето минава, а това намалява шансовете за излекуване. Съветът ми към всички е: Не чакайте да ви заболи или да откриете нещо. Профилактиката е от изключителна важност!

• Сега си част от екип Онкология и редки заболявания в Тева. Знак от съдбата или…?
• Аз мисля, че е знак. Онкологичното портфолио на Тева е възможност за лечение и по-добър начин на живот на пациентите. Радвам се, че съм част от този процес. Безкрайно съм благодарна на моите ръководители за възможността да съм част от този екип. Мнозина сутрин си казват: „Офф, днес съм на работа“, но при мен такива случаи няма. Наистина, всеки ден тръгвам с нагласата, че помагаме на пациентите. Искам да не слушам често задавания въпрос, който чувам в разговор между пациентите: „Дали ще оздравея“, а да срещам по-усмихнати и обнадеждени хора. Обожавам работата си. Приела съм я като мисия, а Тева като шанс и надежда за тези хора.
• В свободното си време се отдаваш на спортуване с канго и на внуците. Това ли е твоята тайна за положителната нагласа?
• Тайната ми на положителната ми нагласа е, че съм баба. Дори се шегувам, че по диплома съм финансист, по професия парамедик, а по призвание баба. Имам две страхотни внучета – Илеана и Кристиян, с които прекарвам време при всяка възможност. Ходим на плуване, готвим заедно, рисуваме… Намирам време да ходя и на Kangoo jumps. Обожавам и народните танци. Малцина знаят, че българските фолклорни танци също лекуват и това е доказано. Всяко хоро или ръченица въздейства благотворно върху конкретен орган от тялото. Например: Пайдушкото хоро тонизира сърцето и лимфната система, Ганкиното лекува дебелото черво, Еленино хоро помага при психически разстройства, Петрунино хоро стимулира щитовидната жлеза и т.н. Българските народни танци съдържат неповторима магия. Трябва да съхраним тази традиция и за поколенията.

• Какво е за теб Тева?
• Моето второ семейство. Имам удоволствието да работя с положителни и добронамерени колеги. Тева за мен е източник на професионално развитие, стабилност, устойчивост. Тя е и възможност да допринасям за здравето на хората и да се уча и развивам в динамична и значима сфера.
• Твоето послание към хората в Тева?
• Продължавайте да вярвате в смисъла на работата си – защото зад всяка среща стои живот, на който можем да помогнем. Заедно сме по-силни и по-значими! И най-важното: бъдете добри хора!