Спорт, наука и страст! Пътят на една шампионка в химията и бадминтона

Памела Александрова е на 20 години. Завършва средното си образование в Професионалната гимназия по хранително-вкусови и химични технологии (ПГХВХТ)-Дупница, специалност „лаборант“. Част е от първия випуск на дуална форма на обучение, партньор по което е Тева. В момента е студентка по „Медицинска химия“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград.

Тя е и една от най-изявените състезателки по бадминтон, както на дупнишкия клуб „Победа“, а също така и в България. Продължава активна спортно-състезателна дейност у нас и в чужбина. Неколкократно е попадала в Топ 10 на най-добрите спортисти на Дупница със спечелени десетки медали и отличия за града от национални и международни състезания. 

Памела, ти си от първия випуск ученици, които се обучаваха в дуална форма на обучение, а от 2023 година си студентка по „Медицинска химия“. Каква бе причината да продължиш с химията?

Винаги съм харесвала химията и никога всъщност не съм си представяла, че ще продължа да уча нещо различно. Още докато бях в основното училище се запалих по този предмет и разбрах, че това ще продължа да уча. За мен химията е нещо повече от предмет в училище или университета. Така попаднах и в дуалната форма на обучение, защото нямаше как и да не се възползвам от шанса успоредно да изучавам и да бъда част от реалната химия в завода на Тева. Когато влязох и видях мащабите, когато попаднах в лабораториите, аз вече бях на 100% сигурна, че това е моето. То е магия. Практиката, менторите и страхотните хора, които ни помагаха, затвърдиха желанието и решението ми. Не бях чувала за „медицинска химия“, но част от колегите в лабораторията бяха завършили или учеха същата специалност. Стори ми се интересно, и след като се запознах в повече детайли – бях готова с избора си.

До каква степен дуалната форма на обучение, респективно практиката и знанията, които получи в Тева ти помагат сега?

Смея да твърдя, че в огромна степен ми помагат. Когато започнах университетското си обучение, чувствах голяма сигурност благодарение точно на тези знания. Дуалната форма на обучение ми даде наистина много ценни неща, които не бих могла да имам, ако просто учех в някоя стандартна паралелка.

Кой момент или история от обучението ти в Тева е оставил следа в съзнанието ти?

Има много моменти, които са в съзнанието ми. Но може би първият и последният ден от практиката - ще помня винаги. Когато отидохме - не знаех какво ме очаква. Изпитвах различни емоции в себе си - страх, вълнение, притеснение. А последният беше носталгичен. Не ми се искаше да свършва, не ми се искаше да бъде последен. Ще излъжа, ако кажа, че не е имало и сълзи. Създадох много приятелства и научих много.

Ако можеше сега да промениш нещо в дуалната форма на обучение към по-добро, какво би било то?

Със сигурност да се намери вариант за по-разпространена форма на този вид обучение в страната. Това е бъдещето за образованието на младите хора. Аз и съучениците ми бяхме 2 или 3 пъти седмично в завода. И не стояхме отстрани да наблюдаваме, а ни даваха реална работа и бяхме част от процесите. Поставяха ни различни задачи, които ние да изпълняваме под наблюдение на нашите ментори. Някои от съучениците ми дори вече работят като лаборанти в завода. А това да завършиш средното си образование и да получиш шанс да работиш в такава голяма компания е наистина силен старт в кариерното развитие.

Казваш, че опитът от завода ти е дал сигурност в университета. Чувстваше ли се по-подготвена за тази специалност спрямо някои твои колеги?

О-о-о, категорично да. Знаех много неща на практика, които моите колеги все още не знаеха, тъй като тепърва предстоеше да се запознаваме с тях, а аз вече имах подготовка. Защото в Тева смея да твърдя, че професионализма и експертизата са на най-високо ниво. Лабораторните упражнения, които имахме в първи курс за мен не бяха нещо непознато. Едни от първите ни часове бяха свързани със запознаването ни с лабораторната стъклария. А аз вече знаех за нея, бях работила с нея, а това е в основата на лабораторната работа.

Химия и бадминтон! Какво общо намираш между двете и би ли жертвала едното за сметка на другото?

И двете са част от мен. В буквалния смисъл. Бадминтонът е нещото, което правя от сърце и ще остана в него под една или друга форма. Отивайки в залата и хващайки ракетата - забравям за всичко. Химията пък е нещото, което ми харесва да уча. Бих казала, че избирайки да уча химия, вече съм жертвала бадминтона. Имах много големи колебания кое от двете да избера като професионално развитие. И избрах химията. Мисля, че възможностите за развитие са повече. Това обаче не означава, че ще спра да играя. Спортът ме научи на борбеност и дисциплина.

Химията не е лека наука и ти отнема със сигурност много време за учене. Как намираш време за бадминтона, а и да поддържаш високо ниво?

Не е лесна наука, така е... Особено тази учебна година. Имам тежки дисциплини, които изискват неимоверно много внимание и подготовка и не ми остава много време за бадминтон. Въпреки това успявам да „открадна“ дозата си адреналин с ракетата в ръка. Старая се да намирам време и за двете. Дори успях да се откъсна преди няколко месеца и участвах на турнир в Полша.

Остават ти още 2 години, за да завършиш висшето си образование. След това къде се виждаш да продължиш?

Сега се фокусирам върху обучението си, за да бъда теоретично подготвена максимално за реалната работа. Имаме страхотни преподаватели в университета, затова се старая да попивам всичко от тях. Ако трябва да решавам сега - категорично виждам началото на кариерата си в завода на Тева. Не само заради условията, близостта до дома, а и защото имаш големи възможности за развитие. Имаш ли знания, умения и желание, което единствено и само от теб да зависи, можеш да получиш страхотни възможности в компании като Тева.

Твоето послание към младежите, към спортистите и към менторите ти в Тева?

Към младежите - да бъдат внимателни с изборите, които правят. Да бъдат разумни и да не се отказват. Тъй като забелязвам, че доста от тях се предават и при най-малката трудност. Спортистите да вървят смело по-пътя, по който са тръгнали, да не се спират пред нищо и да преследват целите си.

А към менторите ми в завода на Тева - продължавайте да бъдете толкова търпеливи и всеотдайни към това, което правите. Да, в средното образование всички са все още деца, от личен опит го казвам, и със сигурност им се е искало „да ни откъснат главите“, но са ни предали страшно много знания и умения. Имах възможността да се докосна до тези хора с големи сърца, и отново им благодаря! А след две години може и да съм до тях като колега. Или още това лято като част от стажантската програма на Тева.