Приемайте проблемите като предизвикателство пред себе си
Старите хора са казали, че „Кръвта вода не става“. Типичен пример за това е Цветанка Копанарска, Ръководител Проекти в „Наука, Производство и Технологии“ в завода на Тева в Дупница, или както се обръщат колегите й към нея с Цвети.
Тя е на 39 години, родена в град Сапарева баня, завършила висшето си образование в Софийски университет “Св. Климент Охридски“, специалност „Молекулярна биология“. Има магистърска степен по „Биотехнологии - генно и клетъчно инженерство“. “Науката винаги е била нещо, което ме е привличало и е част от мен самата. Причината е една – моят прадядо, с който се гордеех, и за който не спирах да слушам от майка си. Някои неща дори ми се струваха нереални, което още повече ме впечатляваше и мотивираше, като същевременно определяше избора ми за бъдеща професионална реализация. Не съжалявам нито за миг за избора си, а напротив. Много харесвам професията си и това, което правим в завода. Още повече, че имаме възможността да работим в модерна и високотехнологична среда. Това в Тева ни помага да бъдем безупречни и безкомпромисни с качеството на лекарствените продукти“, признава Цвети.
А кой е нейният прадядо?
Той е „бащата“ на българската фармация. Едва ли има дом в България, в който да не са използвани лекарства, създадени в основания от него институт. Между тях са Прениламин, Емовит, Темпалгин, Трибестан и много други. Той е човекът, който прави страната ни световна сила в лекарствата. Под негово ръководство в института се разработват уникални български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и оригинални патентно защитими формули, които се реализират в заводите в Дупница, София, Троян, Пещера, Разград и Сандански. Благодарение на разработките на ръководения от него институт, българската фармацевтична промишленост се нарежда на 6-о място в света по производство и износ на лекарствени препарати, като и досега около 85%, според БАН, от създадените и произвеждащи се у нас лекарства са разработка на НИХФИ (Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт). Той допринася за брутния вътрешен продукт на България благодарение на многобройните лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света.
Той е акад. Любомир Желязков!
Роден в Свиленград през 1918 година, завършва висшето си образование в Софийския университет. През 1947 г., той основава НИХФИ, чийто директор е близо 20 години (1953 - 1972 г.). Професионалният му път тръгва от едно софийско…мазе-лаборатория, в което работи с един лаборант и впоследствие успява да развие успешно българската химикофармацевтична индустрия. В института, наречен „мозъкът на българската фармация” се осъществява дългият път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, през синтеза на активната субстанция, до изготвяне на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. Като професор по химия на лекарствените средства във ВХТИ и преподавател в Софийския университет "Климент Охридски", участва в подготовката на специалисти в областта на органичния синтез. Под негово научно ръководство са изградени редица учени и изобретатели.
Акад. Желязков е вписан в "Златната книга" на Патентното ведомство на България на 21 май 1985 г.
„Бил е изключително уверен в работата си и резултатите. За това говори факта, че не се е притеснявал да тества новите лекарства върху себе си, децата си и дори внучката си-моята майка Марта Желязкова, която е кръстена на моята прабаба. В тази връзка, ще споделя една любопитна история с добре познатото на всички лекарство – Ефизол. По време на създаването му, е давал хапчета с няколко вкуса на майка ми, която е била в детска възраст тогава. Именно настоящият познат вкус (на какао) й е най-харесал, а другите не са й допаднали. Тогава той решава, че това ще бъде вкусът на Ефизол и от тогава е този“, разказва Цвети.
На прага на ново световно откритие!
През 1990 г. институтът и акад. Желязков са на прага на едно ново откритие – създаване на изкуствена универсална кръв. Предвид бурните процеси в държавата в този период, не са осигурени средства за необходимата апаратура, въпреки настояването му. Три години по-късно, здравословното състояние на акад. Желязков се влошава и той умира внезапно през май 1993 г. на 74 години. „Имам смътни спомени за него, все пак съм била на 7 години, но пазя в съзнанието си неговия образ“, допълва Цвети.
Времето, в което акад. Желязков е създавал всички тези нови лекарствени препарати е било време на подем за българската фармацевтична промишленост. Индустрията е задавала нуждите, а учените са създавали новите продукти. „Това е било началото на фармацевтичните заводи в България-50-те и 60-те години на миналия век. Време, в което е създаден и нашият завод в Дупница. За мен е гордост, привилегия и изключителна отговорност да бъда наследница на Любомир Желязков. Той е твърдял, че постоянството е изключително важно за постигане на успеха. Може дълго време да си „блъскаме главата над даден проблем“, но в крайна сметка решението идва изневиделица. Човек трябва да бъде последователен, да проучва всички страни, да не спира да търси, а в крайна сметка - резултатът ще бъде налице. Аз напълно подкрепям този начин на разсъждение. Това ми помага и в моята работа-да търся, да питам, да чета... Само по този начин ще бъдем успешни и по-важното - удовлетворени от себе си. Фокусът на всички ни е крайният потребител. За да стигне до него лекарствен продукт, който да отговаря на утвърдена спецификация,
всеки един от нас трябва да дава най-доброто от себе си. Щастлива съм, че работя с изключителни професионалисти, уча се от всеки и не ме е срам да попитам, защото зная, че винаги ще получа отговор. В Тева всеки ден се срещам с хора, които ме вдъхновяват и мотивират. Вярвам, че е важно да бъдем будни и търсещи, за да постигаме успехи“, признава Цвети.
В редица свои научни трудове и статии, акад. Желязков е категоричен, че българските специалисти са едни от най-добрите в света. За това говори и заключението му: „Няма лекарствен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти“.
Синът на акад. Желязков - Георги (дядо на Цвети) също е оставил следа в българската наука. Той работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика, и е един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър.
Акад.Желязков със съпругата си, внуците и правнуците. Цвети е второто дете отдясно наляво.
„В завода в Дупница работят интересни хора, които са уникални всеки сам за себе си. Всеки може да разкаже своята история или завета, който следва. Ние всички сме това, което сме, защото е имало някой, от когото да се учим, на който да се възхищаваме и да подражаваме, когато порастем. И нека пазим и предаваме тези истории на околните, на своите наследници и да ги правим достояние за повече хора. Защото, когато си помогнал дори и с мъничко, ти си направил нещо добро на този свят и си оставил следа. Нека се гордеем с нашето минало, защото има за какво“, заключва Цвети.