Когато любопитството отваря врати

Историята на Димитър Минчев за развитието, доверието и…как се спасява дете от удавяне
Димитър Минчев е роден през 1990 година. Завършва средното си образование в Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ в Кюстендил, след което продължава обучението си в УНСС със специалност „Политология“. През 2025 година завършва и магистратура по „Бизнес администрация“ със специализация „Висш мениджмънт“, отново в УНСС. От 2015 година е част от Тева. Започва като оператор в „Пелетизация“ в завода в Дупница, а през 2022 година става част от екипа на MS&T. Миналата година се връща в дирекция „Производство“, но вече като процесен инженер.
Пътят на Димитър е доказателство, че развитието невинаги следва предварителен план. Понякога една временна възможност се превръща в дългосрочна кариера, а любопитството, постоянството и готовността да учиш от другите отварят врати, за чието съществуване дори не си предполагал.
Какво е за теб да работиш в Тева?
За мен Тева е място, което ми даде възможност да се развивам и да опитвам нови неща, без да се налага всеки път да започвам отначало. През годините имах възможност да работя в различни екипи, да натрупам разнообразен опит и да срещна много хора, от които научих нещо ценно.
Как точно се озова в компанията и помниш ли първия си ден?
Историята всъщност започва малко по-рано. През 2014 година загубих баща си и реших, че е време да се прибера от София за няколко години в родния край. Аз съм от село Доброво, на около 20 километра от Дупница. Разбира се, трябваше да помисля и за намирането на работа. Тогава видях, че в компанията търсят оператори, и кандидатствах. Подборът включваше няколко етапа. Добре си спомням първия — всъщност не интервю, а когнитивен тест Toulouse–Pieron за концентрация и бързина на реакциите. Но не тестът ми направи впечатление, а големият брой кандидати. Буквално цялата голяма зала в сградата на администрацията беше пълна с хора, кандидатстващи за позиции в „Производство“ и „Опаковка“. Като видях толкова хора, си казах: „Абсурд, няма шанс да ме вземат“. Те пък ме взеха.
Започнал си като оператор, и както сам казваш, без намерение да градиш кариера тук. Единадесет години по-късно все още си тук. Защо?
Както всички знаем, временните неща са най-постоянни. А сега — шегата настрана. Когато започнах работа в завода, наистина нямах дългосрочни планове. Прибрах се от София и първоначалната ми цел беше просто да намеря работа в района. Започнах като оператор, но в началото по-скоро се носех по течението с идеята, че това е нещо за кратко. С времето обаче свикнах с работата, започнах да се справям добре и постепенно се появи интересът към това дали мога да се развивам.

И реши да опиташ в MS&T. Защо?
Защото около мен имаше примери за хора, започнали като оператори, които впоследствие поеха в различни професионални посоки. Именно това ме мотивира да кандидатствам в MS&T. Там попаднах в страхотен екип. Всъщност цялата дирекция ме прие изключително добре. Няма да крия, че не беше лесно нито за мен, нито за колегите, които трябваше да ме обучават. Но, както е при всяко ново начало, постепенно навлязох в работата и се почувствах пълноценна част от екипа. Работил съм в два от трите екипа на MS&T. Тук е мястото да изкажа благодарността си към мениджърите в тези екипи, които имаха огромна роля за изграждането ми като експерт и за професионалното ми развитие като цяло. Първо, защото ми гласуваха доверие и поеха отговорността да ме назначат и обучат, и второ, заради постоянната подкрепа, която получавах от тях. Именно през този период успях да завърша и магистратурата си, съчетавайки работата с ученето. Това нямаше да бъде никак лесно, ако не бях получил необходимото разбиране и подкрепа.
И след това направи нов завой в кариерата си…?
Да, миналата година се появи възможност отново да се върна в дирекция „Производство“. Тогавашният ми мениджър пое ръководството на екип „Гранулиране и пелетизация“, а паралелно с това започна внедряването на TLMS, за което беше необходим допълнителен ресурс. Така се стигна до завръщането ми в екипа, от който всъщност започна всичко, но вече в друга роля. Ако трябва да обобщя защо все още съм тук, вероятно отговорът е комбинация от възможностите за развитие, интересната работа и най-вече хората. Като се замисля, имам голям късмет — където и да съм работил, все съм попадал на добри екипи и ръководители. А това определено има значение.
Имало ли е случаи, в които си се чувствал неспособен да предложиш решение? Как постъпваш в подобни ситуации?
Разбира се, че е имало, има и ще има такива случаи. Никой не знае всичко, особено в сферата, в която работим. Разнообразната работа тук ни изправя пред редица предизвикателства. Не е важно да знаеш всичко, а да знаеш към кого да се обърнеш по даден въпрос. Точно така постъпвам и аз — намирам експерт в областта, в която имам нужда от съдействие, и се консултирам с него.

Ако трябва да дадеш един съвет на нов колега, който току-що започва работа в Тева, какъв би бил той?
Не се притеснявай, че в началото не разбираш и не можеш да се справиш самостоятелно с всяка задача. Всички сме започвали така. Питай, наблюдавай по-опитните колеги, не се страхувай да поискаш помощ. Не подценявай и възможностите, които се появяват пред теб, дори ако първоначално не изглеждат част от плановете ти.
Ако имаш възможност за 3 минути да промениш 3 неща в завода, какви биха били те?
Ако наистина разполагах само с три минути, със сигурност щеше да ми е трудно. Първо, бих се стремил към още по-добра комуникация и сътрудничество между отделните дирекции и екипи. Понякога решаването на един проблем изисква участието на няколко различни звена и колкото по-добре работим заедно, толкова по-ефективни можем да бъдем.
Второто и третото бих обединил: бих инвестирал в обновяването на машините, както и в развитието и обучението на хората. Машините и хората стоят в основата на резултатите, а от тях зависи колко добре ще работят процесите. Разбира се, не твърдя, че тези неща липсват. Просто смятам, че винаги има възможност за подобрение.
В свободното си време…?
Обичам да чета и да се разхождам. В момента завършвам последната книга от трилогията „Властелинът на пръстените“. Филмите са сред любимите ми, но така и не бях стигнал до книгите. Сега им дойде времето. Често се прибирам на село и се разхождам сред природата. Особено обичам разходките до пещерата на св. Иван Рилски над Скрино — първата му отшелническа обител. Всъщност той е роден на 4–5 километра от моето село и има легенда, че именно той е дал името му заради отношението на местните към него, когато бил гонен от съселяните си. Местните го скрили и отказали да го предадат, а светията им благодарил с думите: „Добро село е това, Доброво да се казва“. Разбира се, това са легенди, но е факт, че хората са добронамерени и отзивчиви, а всеки, който е идвал, е усетил спокойствието и положителната енергия.
Харесва ми да имам време за себе си. Обичам да се занимавам с най-различни неща, които ми позволяват да се откъсна от ежедневието.
Бил си спасител на басейн. Как се роди тази идея и кой случай няма да забравиш?
Като студент имах възможност да замина за едно лято в САЩ на така наречената студентска бригада. Реших да се възползвам, защото визите за там се получават трудно, а и не се знаеше дали и кога бих могъл отново да отида. Трябваше да си намеря работа, а това ставаше чрез агенции в България, които свързваха студентите с американски работодатели. Не ми се искаше да работя като барман или сервитьор — такива бяха най-често предлаганите позиции тогава. Видях, че има позиции за спасители, а аз плувам много добре, и кандидатствах. Работата ми беше малко по-различна от обичайната за тази позиция. Вместо да бъда постоянно на един басейн, ме ротираха между пет-шест различни басейна. Когато редовният спасител на даден басейн почиваше, изпращаха мен. Така всеки ден можех да бъда на различно място, с различни хора и при различни условия. Работил съм в два много големи хотела, както и на няколко жилищни басейна. Те се наричат жилищни, защото се използват само от хората, живеещи в определени жилищни блокове. По-късно разбрах, че тогавашният ми мениджър е харесал това, че се адаптирам бързо, и затова е решил да ме изпраща на различни басейни.

Има един случай, който никога няма да забравя — спасяването на едно малко дете от удавяне. Още по време на първоначалното ни обучение, ни бяха обяснили колко различно изглежда удавянето в сравнение с това, което сме виждали по филмите. Няма крещене и размахване на ръце. Човек може да се удави дори в пълен с хора басейн, без някой да забележи навреме. Така се случи и тогава. Детето беше буквално зад родителите си, изплъзна се от пояса и потъна. Под водата няма как да извика за помощ. Когато в басейна има малко дете, вниманието на спасителя почти винаги е насочено към него, затова го забелязах веднага. Скочих и успях да го извадя. Разбира се, случката не беше толкова драматична, колкото може би звучи, но успях да го спася. Родителите явно бяха увлечени в разговор, и за миг невнимание не бяха забелязали какво се случва само на два-три метра зад тях. Няма да забравя погледа на момченцето, което беше на пет-шест години. И досега, когато ходя да плувам и видя дете с пояс, някак инстинктивно често поглеждам натам. Имало е и други случаи, в които съм се намесвал, но този ще го помня винаги.
Какво е твоето послание към колегите ти в Тева?
Да не спират да се развиват, да бъдат любопитни и да не се страхуват да опитват нови неща. Понякога възможностите за развитие се появяват на места, на които най-малко ги очакваме.