Когато животът е отборна игра

Йозгюр Кая е роден в Истанбул, Турция, и вече близо 20 години работи в сферата на информационните технологии. От няколко години е част от Тева като Senior DevOps Engineer.

Преди технологиите обаче голямата му страст е и си остава спортът. В активната си кариера на професионален спортист е състезател в националния отбор на Турция по гребане, многократен национален шампион с десетки участия в международни състезания. И до днес спортът остава неизменна част от живота му. „Продължавам активно да се състезавам в България. През 2024 г. станах шампион при ветераните по гребане в дисциплините 8+ и 1x. Освен гребането обичам да бягам и редовно участвам в 10-километрови състезания. Спортът си остава част от мен“, категоричен е той.

От девет години живее в България, женен е и има 11-годишен син, който вече започва да разбира защо татко му понякога става в 6 сутринта... и то съвсем доброволно.

- Вече 9 години си в България. Как „те довя вятърът“ тук?

- Честно казано, не беше вятър, а по-скоро любовта. Съпругата ми е българка и това беше основната причина да започнем живота си тук. Разбира се, решението не беше лесно. Оставяш родния си град, приятелите, работата и започваш почти от нулата в нова държава. Имах много въпроси – дали ще се адаптирам, дали ще намеря работа, как ще се справя с езика... За мое щастие всичко се случи доста по-бързо, отколкото очаквах. България ме прие много добре. Хората ми помогнаха, а аз открих, че независимо дали си в Турция или България, когато работиш с готини хора, всичко става по-лесно. Имам много приятели и мога да се нарека щастлив човек! Днес София вече е моят дом.

- А как се озова в Тева и помниш ли първия си работен ден?

- Преди Тева вече имах възможност да работя в международна среда и знаех колко е важно хората в екипа да си помагат. Преди да започна в компанията, няколко години работех по различни проекти при външен консултант. След това реших, че е време да направя крачката и да проверя дали мога да се присъединя към компанията като служител. Още по време на интервютата усетих, че тук атмосферата е различна. Не говорехме само за технологии, а и за начина, по който хората работят заедно. Това много ми хареса. Първият ми работен ден беше изненадващо спокоен. Очаквах класическото притеснение: дали няма да „счупя“ нещо още първата седмица, но мениджърът ми ме посрещна толкова добре, че напрежението изчезна много бързо. Всъщност... в DevOps винаги има какво да счупиш, важното е после да знаеш как да го поправиш.

- Кое отличава Teva в сравнение с другите компании, в които си работил?

- За мен най-голямата разлика са хората. В Тева наистина усещаш, че всички работят като един отбор. Няма значение дали си от DevOps, Development, QA или друга функция – когато има проблем, всички търсят решение заедно. Това много ми напомня за екипа в гребането. В лодката няма „аз“. Ако осем души не гребат в един ритъм, лодката просто няма да върви.

-Какво знаеше за Тева, преди да станеш част от компанията?

- Разбира се, знаех, че Тева е една от най-големите фармацевтични компании в света и че работата тук има реално значение за милиони пациенти. След като станах част от компанията, разбрах нещо още по-важно – зад всички технологии стоят хора, които наистина искат да направят живота на другите по-добър. Това придава различен смисъл на ежедневната ми работа.

- А в какво се състои твоята работа и какво би казал на младите, които поемат по този път на технологиите?

- Много хора си представят, че DevOps инженерът просто пише код или „оправя сървъри“. Истината е, че работата ни е много повече от това. Ние сме хората, които помагат на различните екипи да работят заедно по-бързо, по-сигурно и по-ефективно. Автоматизираме процеси, изграждаме надеждни системи и често сме тези, които трябва да реагират, когато нещо се обърка. Казано с усмивка – когато всичко работи, почти никой не ни забелязва. Но когато нещо спре... всички знаят къде да ни намерят. На младите бих казал едно – не се страхувайте да започнете, дори да не знаете всичко. Никой не се е родил DevOps инженер. И аз не започнах кариерата си с Kubernetes, облачни технологии или автоматизация. Започнах с любопитство и желание да се уча. Технологиите се променят непрекъснато. Това, което знаете днес, след няколко години може вече да е различно. Но ако сте любопитни, задавате въпроси и не се отказвате при първата трудност, винаги ще намерите своето място. И още нещо – не прекарвайте целия си живот пред екрана. Намерете си хоби, спортувайте, движете се. Често най-добрите решения на сложните технически проблеми не ми хрумват пред компютъра, а докато греба или тичам. Понякога е достатъчно просто да „рестартираш“ собствената си глава.

- Бил си професионален състезател. Как започна всичко?

- Като дете обичах да бъда навън и винаги търсех нещо различно. Първият път, когато седнах в лодката, дори не предполагах, че един ден това ще стане част от ежедневието ми. Просто ми хареса усещането да се движа по водата. Обичам морето, обичам водата – изобщо всичко, свързано с нея. След това дойдоха тренировките, състезанията и първите победи. С всеки изминал месец осъзнавах, че мога да стигна още по-далеч. Спортът постепенно се превърна от хоби в начин на живот. Днес почти всеки ден след работа можете да ме намерите на езерото Панчарево. Вече не съм сам – до мен е моят син, който уверено върви по стъпките ми. А аз не спирам да го насърчавам, да изисквам от него и да се надявам един ден да стане дори по-добър от мен.

- Как разбра, че вече си част от националния отбор?

- Това е момент, който никога няма да забравя. Беше след едно изключително напрегнато състезание, в което отборът, класирал се на първо място, щеше да стане част от националния отбор. Повярвайте ми – на финала нямахме нито дъх, нито сили, но успяхме да победим и да се преборим за първото място, изпреварвайки едни от най-силните отбори в страната. Тогава осъзнах какво всъщност означава да носиш националния екип. За мен това вече не беше просто състезание, а чест и отговорност да представлявам страната си. Имах привилегията да представям Турция на европейски и международни състезания, а по време на следването си бях част и от университетския отбор. Това са спомени, които ще останат с мен завинаги.

- Кой момент никога няма да забравиш?

- В спорта няма как всичко винаги да върви по план. Понякога, след месеци усилена подготовка, един медал може да бъде изпуснат за части от секундата. В такива моменти е трудно, защото знаеш колко труд, дисциплина и лишения стоят зад всяко състезание. Но именно те изграждат истинските спортисти. Победите носят медали, а загубите изграждат характер. Те учат на постоянство, смирение и най-вече – никога да не се отказваш. Една от най-драматичните ситуации в кариерата ми се случи точно преди важно състезание. Малко преди старта контузих сериозно глезена си и лекарите не бяха сигурни дали изобщо ще мога да греба. В нашия спорт краката са изключително важни – от тях идва голяма част от силата. По време на състезанието едва успявах да натискам с крака, но реших да не се отказвам. Въпреки болката успяхме да спечелим първото място. Най-интересното беше, че никой от другите отбори не разбра за контузията. Никога не сме показвали слабост или не сме търсили оправдания. Вътре в отбора всички знаехме каква е ситуацията и си помагахме, но пред останалите винаги излизахме като един силен и уверен екип. Това беше част от нашата култура и начин на мислене. Мога да твърдя, че и при нас в Тева има същият отборен дух. Друг момент, който никога няма да забравя, се случи по време на тренировка в Истанбул. Бяхме в морето с осморка – осем гребци и рулеви. Когато тръгнахме, времето беше спокойно, но по средата на тренировката изведнъж се разрази силна буря. Само за няколко минути вълните станаха толкова големи, че започнаха да пълнят лодката с вода. Честно казано, всички се уплашихме. При подобни условия такава лодка се управлява изключително трудно. Тогава взехме решение – четирима гребяха с всички сили към брега, а останалите четирима с тениските си изгребваха водата от лодката. След няколко минути се сменяхме, защото всички се изморявахме. Така, работейки като истински екип, успяхме да стигнем до брега. Когато стъпихме на сушата, първо се спогледахме, а след това избухнахме в смях. По време на бурята никой не се смееше, но след като всичко приключи, осъзнахме колко сериозна е била ситуацията. Това без съмнение остана една от най-страшните, но и най-запомнящите се тренировки в живота ми.

- Спортуваш ли редовно днес?

- Да, и честно казано, не мога без спорта. Продължавам активно да тренирам гребане и да участвам в държавните първенства в България. Освен това обичам да бягам и редовно се включвам в 10-километрови състезания. Най-хубавото е, че вече успях да „заразя“ сина ми и приятели с гребането, а се надявам скоро да станем още повече. В крайна сметка един DevOps инженер винаги търси начин да увеличи... капацитета. (Смее се)

- Посланието ти към всички колеги в Тева?

- Ако трябва да оставя едно послание, то е следното: не спирайте да бъдете любопитни и да предизвиквате себе си. Независимо дали става дума за спорт, технологии или нещо съвсем различно, развитието идва с постоянство, дисциплина и желание да ставаш малко по-добър всеки ден. Намерете време и за движение. Не е задължително да е гребане – важното е да откриете това, което ви зарежда и ви кара да се чувствате живи. И най-важното – ценете хората около себе си. Колкото и да си добър, най-големите успехи рядко са резултат от усилията на един човек. Те се постигат с доверие, подкрепа и силен екип.