Лидерството е да бъдеш до хората

В производството няма „аз“, има „ние“, категоричен е Анатоли Каменов, Директор Производство на завода в Троян

Анатоли Каменов е роден на 21.09.1976 г. През 1999 г. завършва ПУ „Паисий Хилендарски“ с придобита степен на висше образование „Магистър  Биолог“, специализирал е и „Генетика и микробиология“. През 2001 г. постъпва на работа в завода в Троян като „Оператор - Aпаратчик“ а сега заема длъжността Директор Производство. Семеен, с едно дете.

• Как изглежда един твой работен ден?
• Ако мога да го опиша с една дума - динамичен. В Производството всеки ден е различен, с различни казуси, а това винаги ме държи в кондиция. Обичам да бъда сред колегите. Затова в по – голямата част от времето съм в производствените мощности. В проценти бих го разпределил по следния начин 80% на място в цеховете и 20% офисна работа. Присъствието на място - до колегите… това е едно от най-важните неща, които трябва да прави един мениджър.
• Кои са най-големите отговорности, които носиш на тази позиция?
• Няма малки и големи отговорности. Те са свързани с организиране, ръководене, контрол… въобще цялостната дейност на Дирекция Производство. Ние сме основното звено на завода и за това отговорността е огромна.
• Какъв мениджър е Анатоли Каменов?
• Моят стил на работа е балансиран и структуриран, в основата, на който стои един стабилен екип. Вярвам, а и знам, че изпълнението на производствените цели са отражение на екипната работа. Затова много държа на развитието и ангажираността на служителите. Бих се определил като резултатно ориентиран и практичен мениджър. Човек с огромен опит във фармацевтичното производство. Държа на отговорността, откритата комуникация и устойчивите резултати. Фокусът ми е върху стабилни процеси, ефективно използване на ресурсите и високо качество в една безопасна за здравето работна среда. При високо натоварване и напрежение задължително запазвам спокойствие и взимам премерени решения. За мен добрият мениджър трябва да бъде стабилен фактор за екипа, особено в трудни ситуации. Иначе стандартният отговор на този въпрос е: „Колегите, трябва да кажат, а не аз.“
• Какви са основните приоритети в производството на завода в момента?
• В момента основните ни приоритети са осигуряването на непрекъсваемо и надеждно производство при пълно съответствие с GMP и EHS-изискванията, поддържането на високо и устойчиво качество на продуктите и оптимизацията на производствените процеси. Работим активно и върху повишаване на ефективността, капацитета и гъвкавостта на производството, както и върху развитието и обучението на екипите, за да сме подготвени за бъдещ растеж и разширяване на портфолиото. Друг основен приоритет е предстоящото въвеждане на TLMS в завода. За нас това ще бъде голямо предизвикателство, но вярвам, че ще бъдем успешни.
• Как се гарантира, че високите стандарти за качество се спазват във всяка стъпка от производствения процес?
• Чрез стриктно прилагане на изискванията на GMP и вграждане на качеството във всеки етап от производствения процес. Разчитаме на валидирани процеси, ясно дефинирани процедури и постоянен мониторинг на критичните параметри. Качеството се поддържа и чрез много добре обучен персонал. То е естествен резултат от добре управлявани процеси.
• Колко души приблизително работят в производството и какво прави този екип силен?
• Около 120 човека сме в момента. В основата на всичко е отговорността, разбирателството и взаимното доверие и уважение. Ние можем да си кажем всичко, било то лошо или добро. Да се погледнем в очите, да вземем заедно правилното решение и да продължим напред. Другата ни силна страна е -използваме всяка допусната грешка, за да се учим от нея. Така се развиваме.

• Как се мотивират екип от хора в динамична и понякога напрегната среда като производството?
• Трябва да си постоянно между хората… Затова, както казах, почти не излизам от Производството. Говорим, дискутираме по всяко време, по всякакви теми, без да се внася напрежение. На първо място изграждане на благоприятна работна среда е основата на мотивацията. Следващите две неща са навременната конструктивна обратна връзка, и даване на незабавен ход с имплементиране на дадени от хората идеи за подобрение. Реализирахме много такива предложения дадени от оператори, като самите те изпитват задоволство от това, което е мотивиращо, както за тях, така и за мен. Хората са най – ценния ресурс и ние трябва да го развиваме.
• Кой е най-важният урок, който си научил от хората в екипа?
• Че винаги трябва да бъдат изслушвани. Да се вземат предвид тяхното мнение, виждане, предложение... Защото те са на първа линия образно казано. Те най–добре познават процесите, всеки ден работят с конкретното оборудване. Винаги съм се водил от това, винаги го правя и ще продължа да го правя. Заедно обсъждаме организационни казуси, проблеми, отклонения, като в тези дискусии участват всички – оператори, старши оператори, специалисти, мениджъри. Още по-конкретен пример за това са случаите, когато се инсталира ново оборудване. Винаги се събираме заедно, за да дискутираме как да бъде разположено, къде да се инсталират свързващите материални линии, материални помпи и т.н. Хората разсъждават от гледна точка на обслужване и ежедневна работа. То трябва да е разположено така, че да е най-благоприятно за работа, и същевременно да е в съответствие с правилата по ДПП и Е Така стигаме до оптималния и правилен вариант на разрешаване на този конкретен казус. Т.е. пак опираме до това, че е важно не само да чуеш, но и да уважиш мнението на хората.
• Как започна твоят професионален път във фармацевтичната индустрия?
• Малко случайно. След завършването на висшето си образование постъпих на редовна военна служба, която беше задължителна тогава. После дойде времето за търсене на работа. Бях на 24 години. Имах различни „предложения“ в стил – „ще почнеш, ама по-натам“. Вече бях почнал да се отчайвам… От семейни приятели разбрах за свободни места в Балканфарма Троян. Нямах особени надежди, но реших да отида и там. Последният въпрос на интервюто беше: „Кога можеш да започнеш при нас, ако те одобрим?“. Отговорих напълно сериозно, че ми трябват 30 минути, за да отида до вкъщи да си взема други дрехи и започвам. Срещата беше в ден вторник и още от началото на следващата седмица започнах. Беше понеделник 4-и юни 2001 година… И вече 25 години. Все едно беше вчера.
• Как премина кариерата ти до момента?
• Моят професионален път е пример за това, как компанията предоставя възможност за развитие на всички, стига човек да иска да учи, да е отговорен и да е отдаден. Аз съм работил само в Производството. Започнах като „Oператор – Aпаратчик“ (днес това е длъжността Оператор Насипни продукти ) в ПМ Течни продукти. Така научих и изпълнявах едни от най – критичните дейности по приготвяне на насипни продукти - Суспензии и Сиропи. След това станах Старши оператор. Надградих своите знания и умения, а показах и организаторски качества и бях повишен в ръководител Производствен участък – „Производство на Суспензии в сашети‘‘. После преминах през Началник смяна, за да се стигне до момента, когато бях промотиран на позиция Началник цех ПМ Полутвърди продукти. Тук вече беше новото ми поле за развитие и ново предизвикателство – друг цех, други продукти, други технологии. Сериозно предизвикателство си беше. Така усвоих и процесите на производство на Гелове, Кремове и Унгвенти. Вървях по стълбичката нагоре и постоянно се учех и развивам. Много голямо предизвикателство бе периодът ми на заемане позиция - Мениджър MS&T. При нас в Троян е част от Дирекция Производство. Именно тогава успешно трансферирахме, валидирахме и пуснахме в работен режим новата ни производствена мощност за Судокрем. Последва преминаване през длъжност Зам.Директор Производство, за да се стигне до настоящата ми позиция Директор Производство. Тук искам да споделя един много любопитен факт. За тези 25 години, съм участвал във всички проведени регулаторни, корпоративни и клиентски одити по Качество и EHS. За периода 2001 – 2026 само веднъж, и то за ден имам пропусната клиентска инспекция, поради командировка. Трябва обаче много ясно да заявя, че развитието ми е плод на колегите, които са ми помагали в годините, обучавали, и сме били здрав екип. За това искам да благодаря на всички.
• Кой момент в кариерата ти до момента е бил най-гордият?
• Трудно ми е да отлича, защото са много. Естествено най–важният е пускането в експлоатация на новата ни Производствена мощност Кремове, където произвеждаме Судокрем и бързото достигане на оптималния капацитет на цеха. Успешен проект, който е плод на много труд и перфектната работа в екип на всички дирекции в завода. Друг такъв момент на гордост е успешното внедряване на SAP и MES, като не се допусна неизпълнение на производствените графици поради тези нови системи. Още от втория ден си възвърнахме оптималния капацитет. В Производството бяхме трима души, които трябваше да внедрят всичко в системите, да обучат персонала и да възстановим нормален производствен режим. Денонощен труд, за което използвам възможността да благодаря още веднъж на колегите! Ще дам пример и от преди години, за да има баланс във времето. А именно разрешаването на проблема с микробиологичното качество на продуктовата фамилия Алмагел суспензия през 2005 – 2006 г. Това беше изключително тежък и труден период, който преживяхме, но проблемът беше решен. Нашите продукти Суспензии са благоприятна среда за развитието на микроорганизми, защото в състава си съдържат голямо количество вода. Почти всеки ден имахме неотговарящи партиди заразени с микроби. И това бяха много загуби, а нямахме идея къде е проблемът. Създаде се мултифункционален екип. В този екип имаше подкрепа и от завода в Дупница тогава. Тръгна се по пътя на „Рибената кост“ и стигнахме до проблема – заразена инсталация за производство на пречистена вода в резултат на лошия и дизайн. Разрешена ни беше инвестиция за нова инсталация, но чувството бе страхотно, защото досега такъв проблем не бяхме имали. Това проучване го използвах като урок за пълно и надлежно разследване на отклонение, което след това ми бе полезно много в практиката.
• Кое е нещото, което хората най-често не знаят за работата в производството?
• Отстрани изглежда рутинно, монотонно но в действителност динамиката е в най – висока степен изразена и  изисква всекидневни решения, работа в екип и силно лидерство. Най-голямото предизвикателство е да поддържаш стабилност и мотивация, докато се справяш с променливи фактори. Много проблеми се решават още преди да станат видими – чрез планиране, превенция и навременни действия. Зад всеки добър резултат стоят обстойни анализи, оптимизации, управление на риска и работа със служителите на всички нива. В Производството няма Аз, има Ние. Производство означава Екип.
• Ако трябва да опишеш завода в Троян с три думи, кои биха били те?
• Конкурентен, ефективен и надежден. В едно изречение: Завод с бъдеще.
• Какво би казал на млад човек, който обмисля кариера във фармацевтичното производство?
• Да навлиза смело, без притеснение. Има ли желание за учене, отговорен ли е, проактивен ли е, работи ли добре в екип - то нещата ще се получат. И да бъде сигурен – че няма да остане незабелязан. Рано или късно на човек му се предоставя възможност.
• Как се откъсваш от работата след натоварен ден?
• Безспорно най-големият релакс за мен е времето със семейството. Този уют е средата, която ме зарежда с нови сили и енергия. И тук трябва да кажа какво още ми даде заводът. Даде ми семейство, защото тук се запознах със съпругата ми. През седмицата обикновено разпускам с гледане на спорт. Аз обичам футбола, голям фен съм, но и повечето други спортове не са ми чужди. Преди години имахме строга организация в завода, като един път седмично се събирахме с колеги да играем футбол, но за съжаление постепенно с времето прекратихме тази традиция. През уикендите изцяло се отдавам на моето хоби - земеделие и градинарство, към което съм силно привързан от дете. Имам голяма градина с различни насаждения. Това откъсване от работата, съчетано с физическа активност в градината, ме прави отпочинал и готов със свежи сили за следващата работна седмица. Срещи с многото ми приятели и ходене на концерти – това са другите релаксиращи за мен неща.

• Посланието ти към всички колеги в Тева?
• Да продължим да работим като един екип, водени от качество, отговорност и грижа – както към пациента, така и по между си. Нека запазим този висок стандарт, да подкрепяме промяната и да се развиваме заедно като екип, който гледа напред. Всеки от нас има ключова роля за успеха на компанията и вярвам, че чрез професионализъм, открита комуникация и непрекъснато подобрение можем да постигнем още по-високи резултати.