Николай Ангелов: Да водиш с пример – в спорта, в екипа и у дома

Николай Ангелов е на 34 години от София. Има над 10 години като IT във фармацевтичната индустрия, а преди 5 години се присъединява към екипа на Тева. Той е горд баща на 6-годишните близначки Ева и Ния и Републикански шампион на България в академичното гребане през 2008 година. В момента е Асоцииран Директор Софтуерно Разработване в Тева и заедно с екипа си от 24 човека отговаря за разработването на публичните уеб-сайтове на компанията, корпоративните продуктови сайтове и портали за медицински специалисти.

Какво е да си IT в глобална компания като Тева? 

С една дума бих го определил – отговорно. Тева е много динамична компания и работата може да ни изненада всеки ден с нещо ново. Екипът, който ръководя е отговорен за сайтовете на компанията в цял свят и във всеки един момент трябва да подсигурим, че те са достъпни, защитени и работят по начин, който е от полза за крайните потребители. 

А как реши, че това ще бъде твоята насоченост в професионален план?

„Запалих се“ по компютрите още в средното училище учейки хардуер, но в университета смених посоката към софтуер, с което се занимавам и до днес. Учех в специализирано училище за компютри след 8-ми клас и исках да науча всичко, по възможност за един ден. Хардуерът беше началото, но с времето исках да разбера повече за това как работи операционната система на компютъра, как се пишат програми. За мен беше важно да знам всичко от край до край, а не само частично. Бих казал, че дори съм леко перфекционист. Дори и сега се стремя да знам повече от колкото вероятно е нужно, за да се чувствам спокоен и сигурен, в това, което правя. 

Помниш ли първите дни в Тева и мислите, които ти минаваха? 

Помня, разбира се. Присъединих се към Тева в първата година от Covid-19. В офиса имаше само няколко човека, а в първия ми работен ден моят мениджър беше в отпуск. Казах си: „Само първи ден, а пътят вече е неясен. Ники, от теб зависи как ще продължи“. И продължи … вече 5 години, в които не веднъж имах възможност да се убедя, че силата на екипа в Тева е изключителна и човек може да разчита много на колегите си.

Управлението на екип от хора изисква определени качества. Как изглежда идеалният мениджър и отговаряш ли на това описание? 

Въпросът е много провокативен. Не бих казал, че съм идеален, разбира се. Старая се да дам необходимото, особено в такъв голям екип с различни хора като характер, темперамент и националност от България, Хърватия, Беларус и Индия. Подходът е индивидуален към всеки, за да бъдем максимално продуктивни. За мен идеалният мениджър трябва да е взискателен, даващ ясна насока, но и смирен. Задължително трябва да бъде плътно зад екипа си във всеки един момент и да носи отговорност за решенията. 

Баща си на две близначки на 6 години. По-лесно ли „управляваш“ тях или екипа си от 24 човека?

Моите прекрасни принцеси Ева и Ния всъщност са тези, които не аз управлявам, а те мен (Смее се). Да си родител на близнаци е сходно с управлението на екип от 24 човека. Постоянно някой има нужда от нещо, а моята роля е да балансирам и да давам нужното на всеки, за да може да се развива. Шегуваме се с колеги, че съм като пожарникар и трябва да гася пожари постоянно. Но да се върнем на въпроса - с децата е по-трудно, но пък е много забавно. 

Как обясняваш на 6-годишни деца каква е професията ти?

Всъщност преди няколко месеца имах възможността да разкажа за професията си пред цялата група на децата ми в детската градина, във връзка с инициативата им за деня на таткото. Под формата на игра им представих как се програмира и за мен беше много приятно, виждайки как децата се забавляват и техните усмивки.

Ти си бивш състезател по академично гребане и републикански шампион от 2008 година. Нямаше ли амбиции да продължиш?

Като ученик исках да спортувам и незнайно защо гребането ме беше впечатлило. С група съученици решихме да отидем в НСА, но се оказа, че по това време тренировките са в зала, защото беше студено и още не се гребеше. Минаха няколко месеца, докато влезем в лодка, каквато аз до този момент бях виждал само на снимка. Няма да забравя първия път, когато се качих и първото ми влизане с нея във водата – беше голям шок, тресях се от страх. Но от малък съм упорит и си казах, че ще се справя и ще се задържа да не се обърна. Не само, че се научих да не се обръщам, но после станах и шампион на България. Имах желание да продължа, но тъй като съм човек, който има реална представа за възможностите си и съм здраво стъпил на земята, си давах сметка, че нямам данни да стана състезател от високо ниво. Не ми бе лесно да взема решението да се откажа, но трябваше да послушам разума си, а не емоцията. Затова в 12-и клас, когато ми предстоеше кандидатстване за университет се отказах от гребането и реших да вложа времето в учене. И сега положените усилия за образованието ми се отплащат в работата.

Човек, който се е занимавал със спорт, няма как да се откаже изведнъж. Спортуваш ли сега?

О-о-о, Да! От близо година успявам да „крада“ време за себе си, ходейки да тичам 3-4 дни в седмицата. Тичането като спорт изисква най-малко време от логистична гледна точка. Просто излизаш навън, леко разкършване и загрявка и започваш да тичаш, което е перфектно за моя график, защото не знам в колко часа къде ще бъда. Преди година и половина разкъсах кръстна връзка на коляното и се бях застоял много. След като се възстанових, ортопедът ми каза, че мога да натоварвам крака с тичане и колоездене и буквално на следващия ден се записах за Софийския маратон на 10 км дистанция. Исках да си докажа, че мога. Успях за няколко месеца да се подготвя, макар да беше много трудно, но успях да преборя себе си. И тъй като апетитът идва с яденето, се записах за полумаратон в Букурещ, който е… 21 км. Аз обичам да предизвиквам себе си. За полумаратона направих добра подготовка. Имаме малка бегаческа общност в офиса и всеки даде различни съвети, което много помогна. Успях и с това предизвикателство – изминах 21 километра за 2 часа и 24 минути и съм много горд със себе си. Човешките възможности много често са по-големи от колкото предполагаме, така че човек не трябва да се отказва с лекота. 

Какво „открадна“ от спорта, което сега прилагаш в работата си?

Когато е най-трудно да не се отказвам. Има моменти, когато ежедневието е много натоварено и искаш да „хвърлиш“ всичко. Но както в лодката, така и в работата - не можеш и нямаш право да оставиш хората по средата на „гонката“. Можеш да преследваш собствен успех и лична цел, но никога не трябва да забравяш, че си част от един отбор.

Какво ти дава Тева и как би описал компанията с 3 думи?

Тева ми даде възможност да се развивам през годините. Компанията дава и възможност за баланс между офиса и работата от вкъщи, което е голямо предимство, особено за млади хора и за родители с малки деца. По този начин не се откъсваш от професията си, продължаваш да бъде активен в кариерата и да надграждаш. А компанията бих я описал, като предизвикателство, динамика и баланс. 

Какво е посланието ти към колегите?

Усмихвайте се и бъдете уверени в себе си!