От филията със сладко от круши до върховете в правото

Призната от международната правна общност, уважаван професионалист и част от глобалния правен екип на Тева – това е едната страна на Елеонора Матеина. Другата е Ели – момичето, израснало при баба и дядо, което и днес пази спомена за филията със сладко от круши и уроците, че успехът идва с труд, постоянство и човечност. 

Родена в София, завършва средното си образование в 95 СУ „Проф. Иван Шишманов“ с профил италиански и руски език. Продължава висшето си образование в специалност „Право“ в Софийския университет, където завършва с отличие както семестриалните, така и държавните си изпити. 

По време на цялото си следване работи като стажант в адвокатска кантора, а след дипломирането си става част от бутикова кантора, занимаваща се основно с правни спорове и процесуално представителство. Впоследствие се присъединява към голяма англо-американска кантора, където оформя професионалния си профил като адвокат с фокус върху процесуалното представителство, фармацевтичното право и правото на конкуренцията. 

Елеонора е и член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинични изпитвания, където провежда редица правни обучения. 

Тя става част от Тева през 2025 г. като Директор „Антитръст и правни спорове“ за Европа. Работата ѝ включва управление на най-значимите дела на Тева, както и предоставяне на правни консултации на всички държави на Стария континент. Елеонора е част от глобалния екип на Браян Савидж, който наред с Европа подпомага и международните пазари, а Елеонора е ангажирана и с проекти, свързани с трансформацията на Тева. 

В личен план Елеонора обича историята, класическата литература, политическата философия и етнологията. Най-голямото ѝ щастие обаче са близнаците ѝ Асен и Петър. Свободното време е посветено на пътувания из България, сглобяване на конструктори, рисуване, четене на приказки и игри на Спайдърмен и Хълк.

Нека започнем от отличието, което получи в една от най-престижните правни класации в света. Как се извършва оценката и очакваше ли приза в категория „Competition and Antitrust“? 

Присъствието ми в тази правна класация датира от 2022 г., когато за първи път бях отличена като „изгряваща звезда“, докато тази година неочаквано за мен преминах в „по-тежката категория“ на вече утвърдените специалисти. Оценката се извършва чрез допитване до клиенти, за които съм работила, докато бях адвокат, както и до колеги от адвокатските среди. Именно това прави признанието значимо, защото оценката идва от хора, за които съм намирала правни решения, и от адвокати, на които на практика съм била конкурент. 

В личен план как приемаш това отличие? 

Приемам го като знак, че съм си свършила добре работата и хората са останали доволни от резултата. 

Автор си в редица специализирани международни издания по право, включително анализирайки ключови решения в Европейския съюз. Трябва да споменем, че си и кейс-репортер към едно от най-авторитетните правни издания в света – Oxford Competition Law, а си едва на 36 години. Как се постига това? 

Само и единствено с две неща – труд и постоянство. На това уча и децата си – че можеш да си много умен и талантлив, но ако не се трудиш и не си постоянен, трудно ще постигнеш добри резултати. 

Юристи, събрани на едно място, са повод за постоянни разгорещени спорове. В тази връзка каква е атмосферата в екипа в София? 

Атмосферата е много топла, приятна, дори бих могла да кажа приятелска. С колегите се разбираме повече от добре и винаги си помагаме. 

Каква е причината да се насочиш към правото? 

Моята майка работи в тази сфера вече над 30 години. Когато бях на пет годинки, ме заведе с нея на работа в кантората на нейна позната – адвокат, която беше толкова умна, елегантна, усмихната и мила, че реших, че и аз искам да бъда като нея, когато порасна. И до днес съм благодарна и на двете за тази среща, защото никога не съм искала да бъда нищо друго. 

Как се оказа част от Тева и какво те накара да приемеш? 

Възможността сама дойде при мен и я приех с отворено сърце. Имаше и доза носталгия, защото си тръгнах от място, на което се чувствах щастлива – това беше краят на една ера, в която от адвокат станах вътрешен юрист. Причините да приема бяха две – хората, които ме интервюираха, и мащабът на работата. И за двете преценката ми се оказа вярна – работя със страшно способни, умни, успели, но същевременно скромни и земни хора, а буквално обожавам работата си. 

Работиш с колеги от различни държави и култури. Има ли нещо в културата на Тева, което те изненада приятно, когато се присъедини към компанията? 

Изненадаха ме две неща – динамиката и бързото ми приемане, като част от екипа. Динамиката в Тева е огромна и за изминалите няколко месеца научих толкова много, че усещането ми е, че съм тук вече 9 години, а не едва по-малко от година. Второто нещо, което ме изненада приятно - бяха хората. Те ме приеха веднага и още първите дни толкова активно започнаха да ме търсят за съвет, че не усетих, когато станах част от толкова много проекти и процеси.

Един провокативен въпрос. Кое е най-голямото предизвикателство, но и най-голямото удоволствие да бъдеш част от глобален екип, в който решенията ти имат отражение върху толкова много държави? 

В стоицизма има едно понятие „птичи поглед“. Това е да си част от глобалния екип – имаш птичи поглед на нещата и това ти дава мащаб и по-добро разбиране на посоката на самата компания. Предизвикателството е, че работата изисква много голяма прецизност и фокус

Кое е другото лице на Елеонора Матеина? 

Моето лице е едно – Ели, която е израснала при баба и дядо и е отгледана с филия със сладко от круши. 

Какъв урок от баба и дядо си носиш със себе си и днес? 

От баба ми съм се научила да съм борбена. Тя години наред се бореше с множествена склероза и в нито един миг не се отчая, не се отказа и не се предаде. От дядо ми съм научила да съм винаги над проблемите – неговият живот не е бил никак лесен, но пък той го е живял с някаква лекота и ето днес е на 83 години с един куп заболявания и въпреки това преди дни пътува на поклонение до Атон

Имало ли е моменти в кариерата ти, в които точно това „момиче от селото“ ти е помагало да останеш стъпила на земята? 

Имало е. Това се случва в два типа моменти. Когато трябва да съм на среща с високопоставени хора просто не мисля за това, гледам да ги възприемам през нормалния им човешки образ. Винаги си казвам „и този човек е бил дете, падал е, ставал е, текло му е кръв…“ и това ме прави по-спокойна, защото говоря с човека, а не с титлата му. Вторият тип моменти е когато имам тежка задача, просто не мисля за мащаба й, а влизам в режим на изпълнение. Представям си, че правя нещо много просто, например курабийки. С други думи следвам стриктно рецептата и алгоритъма, внимавам с пропорциите и печенето и няма как да не се получат накрая. Така и със задачите – сложни или лесни – следваш рецептата и алгоритъма и обикновено резултатът е добър.

Обичаш историята и етнологията. Откъде идва това влечение? 

Интересът към историята се появи още в първите години, когато започнах да имам досег с нея. Винаги съм я приемала като нещо, което развива мисленето не по-малко от математиката. И до днес обичам да чета исторически книги, исторически романи и политическа философия. 

Интересът към етнологията се появи през последните шест–седем години, но коренът му всъщност е в детството ми. Израснала съм в триъгълника между София и две шопски села и винаги съм имала досег със селския бит, обичаите, народните вярвания, традициите и диалектните говори. 

В свободното си време…? 

В свободното си време пътувам с децата, засега основно из България. Обожавам да чета книги, да слушам аудиокниги, както и политически предавания и подкасти. А когато мога да си позволя повече време за себе си, обичам да го прекарвам, опознавайки други държави, езици и култури. 

Друг любим начин за отпускане е да се наслаждавам на кулинарните умения на човека до мен, който освен гастроном е и естет. Той знае как да сготви вкусна вечеря и да я поднесе на красиво подредена маса, на фона на хубава музика от стара грамофонна плоча. 

Какво не харесваш у себе си? Какво би променила и какво считаш за свое силно оръжие? 

Силната ми страна е, че мога да вземам важни решения и да нося отговорност. Никога не съм се крила зад друг човек – нито в личен, нито в професионален план. Моята слаба страна е, че понякога съм твърде припряна и нетърпелива. Това е нещо, което бих променила и над което работя. 

Как успяваш да съчетаеш професионалните ангажименти с отглеждането на близнаците? 

С много организация, което понякога е доста изморително, но вярвам, че не съм само аз. Всеки балансира между професионалния и личния живот и за всеки е усилие да намери своята златна среда.

Коя книга би подарила на своите синове, когато пораснат, и защо? 

На Виктор Франкъл - „Човекът в търсене на смисъл“.

Какво е твоето послание към колегите в Тева? 

Винаги съм вярвала, че щастието е въпрос на лично решение, а не толкова на обективните обстоятелства. Моето послание към всеки човек е, че можем да бъдем щастливи с много малко – с хубавото сутрешно кафе, с обяд в приятна компания, с кино вечер със семейството, с разходка с лодка в морето, сред тишината на планината или дори с един хубав зрял селски домат през август. 

Има само едно нещо, което не е наше решение – здравето. А ние в Тева знаем колко е важно всеки ден да работим в негова подкрепа.