От оператор до заместник директор

Той е само на 36 години, а вече носи отговорността за важна част от производството на лекарствените продукти в най-големия фармацевтичен завод в България – завода на Тева в Дупница. Завършва средното си образование в ПГ „Акад.С.П.Корольов“. Магистър инженер по автоматизация от Техническия университет със специализация Биоелектроинженерство в София. Има допълнителна квалификация за технология на твърди дозирани лекарствени форми в СУ „Св.Климент Охридски“.

От началото на 2026 е вече Заместник Директор „Размерване, Гранулиране и Пелетизация“.

Започва в завода през 2012 година като оператор Гранулиране. В следващите години преминава през различни позиции в Дирекции „Качество“ , „Наука, производство и технологии“ (МS&T) и през 2025 се завръща в Производство, за да поеме ролята на Старши мениджър „Централно размерване, Таблетен 4, Гранулиране и Пелетизация в Т2 и Т3“ .

• Марти, вече няколко месеца ръководиш част от екипа и процесите в Производство. Какъв е анализът ти за този период?
• Безспорно много предизвикателна позиция. Все пак става въпрос за работа с около 120 човека. Още в началото установих, че екипът, с който ще работя е добре подготвен и единствено привлякох колега от МS&T, който да ми помага в имплементирането на Teva Lean management System - TLMS. Надявам се, че хората ме приемат добре, познавах се с повечето, и вярвам, че ще продължим нормално развитието на Дирекция Производство. Ако трябва да изпадна в някаква конкретика за този период, направиха се две основни промени – първата е процеса за въвеждане на новите служители. Ще внеса малко яснота за това. Новопостъпилите колеги преминават през обучение за Пресяване и Приготвяне на разтвори, и едва след това, на база представяне и бизнес-нуждите, се пренасочват към следващите етапи, а именно Гранулиране или Пелетизация на лекарствения продукт. Другата е въвеждане на допълнителни отговорности на супервайзорите - активно участие в първоначалните обучение на новопостъпилите служители и развитие на колегите с дълъг опит в завода.

• Какво според теб е необходимо сравнително бързо да се промени или подобри?
• Не бих казал, че има нужда от кардинални промени, защото смея да твърдя, че голяма част от колегите, с които работя са професионалисти. По-скоро бих казал, че имам свои очаквания и разбирания. Аз съм от хората, които искат винаги повече и затова търся надграждане. Както казах, вече - очаквам повече отговорност от супервайзорите. Тук трябва да насочим усилия и съм се заел сериозно с тази задача. Другият конкретен момент е повишаване на отговорността при използване и поддържане на машините и съоръженията, като добри стопани
• До скоро бе на ръководна позиция и в „Наука, производство и технологии“, а сега си в производство. Много различни, но и същевременно близки дейности. Къде е по-трудно?
• Тривиалният отговор е, че няма лесна работа. По-скоро ще ги разгранича. Работата в МS&T бе предизвикателна и много интересна с възможност за комуникации с различните заводи от целия свят. Настоящата ми обаче е много по-динамична и изисква вземане на бързи решения. Още повече да работиш със 120 човека, всеки с различен характер е също голямо предизвикателство.

• Комуникацията с много и различни хора е изключително труден процес. Как се справяш досега и какво искаш още да промениш в общуването?
• Като цяло гледам да спазвам здравословна дистанция. Но същевременно и се старая да подхождам чисто човешки към всеки един колега и проблем. Опитвам се да не разделям проблемите на важни и незначителни, защото щом е проблем за един човек и той търси съдействие за разрешаването му, значи е много важен за него. При работа с толкова много различни характери, няма как да не липсват и емоции и спорове в комуникацията, но е важното, че е в духа на уважението и колегиалността. Извършени бяха някои структурни промени, така, че в смените да има необходимото знание за покриване на съоръженията , както и за да има добра атмосфера. Защото когато един екип се разбира, да го кажем – има химия между тях, тогава е различно. На практика, работата с хората е най-голямото предизвикателство.
• Какъв мениджър е Мартин Шилегарски?
• Амбициозен, отговорен и честен. Така съм устроен, че трябва да се свърши работа. На дадена задача, трябва да се намери решение и да се изпълни, при това, по възможност – веднага или в максимално кратък период от време. Насочен съм към отстраняване на проблеми и превенция в бъдеще, както и в посока развитие на екипите. На практика това се видя в МS&T, тъй като моят екип там, колкото и нескромно да звучи - израстваше най-бързо. Сега се надявам да пренеса тази практика и в Производство. Считам, че имам и добри комуникационни умения.
• А какво не харесва Мартин Шилегарски у Мартин Шилегарски?
• Егоцентризма. Откровен ще бъда – нарцис съм. С помощта на различни обучения се опитвам да минимизирам това. Тежко приемам, когато възникне проблем и веднага търся решение, което ме тормози много. А това води до по-голяма нервност от необходимото. Но и тук се опитвам да намеря решение. В кариерата си съм пренебрегвал семейството си за сметка на работата, което отчитам като изключителна грешка. Тези ми недостатъци бяха изразени още по-ярко до преди няколко години, когато се случи едно събитие в живота ми и ме накара да преосмисля доста неща. И това, което изброих е част от целите ми за промяна. А сега изобщо не се харесвам, защото съм зарязал спортуването и това личи на тялото ми. (Смее се) Чак не се понасям, но ще се коригирам много бързо.
• Казваш едно събитие в живота... Какво имаш предвид?
• Тежка катастрофа, която претърпях преди няколко години. Аз и още двама човека пътувахме в околностите на Дупница… Шофьорът се движеше с висока скорост, изпусна управлението и се забихме директно в едно дърво. Автомобилът бе малка спортна кола, а аз бях на задната седалка. Какво и как ли се е случило, но когато са ме извадили съм бил с главата на пода и краката вдигнати към тавана. А не съм и малък човек - над 190 см. Как така съм се обърнал на 180 градуса в тази спортна кола – нямам обяснение и досега. Изпаднал съм в безсъзнание, затова и не помня нищо. Успях сравнително бързо да се възстановя. По-пострадала бе жена ми, на която й трябваше повече време. Размина ни се. Тогава човек има време да премисли много неща, да направи равносметка за живота си до този момент… Тогава си дадох сметка, че всичко може да приключи за по-малко от секунда, само след миг невнимание.

• Работил си като администратор в хотел, работил си в автомобилния бизнес, а сега си във фармацевтичния, където си започнал от оператор. Имат ли допирни точки и ако да – какви?
• В годините като администратор в хотел, успях да подобря комуникацията си с хората и главно с чужденци. Там се научих да работя на практика. Бях студент и през деня ходех на лекции и упражнения, а през нощта работех и учех. Това продължаваше 3 години. Спях по 3-4 часа сън на денонощие, което си оказа влияние и в последствие. Но трябваше да мина през този период по обясними причини – млад човек, студент в големия град, нямаше как да разчитам само на родителите си. На 18-19 години човек трябва сам да се оправя вече, а не да „тежи“ на родителите си. Автомобилният бизнес бе свързан с производство управлението на климатични системи за нови автомобили. Този бизнес е лийн производство, което ми позволи впоследствие лесно да се адаптирам към TLMS-културата, която сега се имплементира в Тева. Освен това, там работех за качество на доставките, съответно съм изготвял и проверявал доклади от разследвания за дефекти, което сега ми помага да работя по отклонения тук. Това са най-близките допирни точки с настоящата ми работа.
• За кратко напускаш завода преди години и поемаш в посока автомобилния бизнес, но се завърна отново. Защо?
• Да, като всеки млад човек, когато получиш някаква оферта, се чувстваш поласкан, емоцията те води от новото предизвикателство, и си готов веднага за промяна. Така направих и аз. Но бързо усетих, че моето място е в завода, където се чувствах най-добре и полезен. Получих втори шанс и вече съм отдаден изцяло на работата си, която ми допада и харесва.
• В свободното си време Мартин е….?
• Домашар. Обичам да си бъда у дома, а ако ли не – да бъда с приятели. Интересувам се от футбол и от Формула 1, както и да чета книги. В момента чета Дан Браун „Тайната на тайните“, който ми е любим автор. И имах проблем😊 Но не, защото съм изчел всичко което е излязло от Браун, а че една книга като ме грабнеше, докато не я прочета – нямаше лягане. Преди години, довършвам поредната книга в ранните часове, бърз душ и директно на работа, а това се случваше често. Сега съм и малко по-улегнал – няма я тази емоция да се прочете сега, веднага, до сутринта...
  През лятото обичам плажа и морето, не обичам студа. При всяка възможност излизам в чужбина, за да усетя духа на всяка държава или град по отношение на история, култура и забавление. Обикновено се старая да си направя така програмата, че да съчетая екскурзията с посещение на футболен мач или Гран При.

• Посланието към всички колеги в завода?
• Всички работим в един завод- нашия завод, и в една компания-ЕДНА ТЕВА и е важно да се подкрепяме, за да може да се развиваме и чувстваме удовлетворени от постигнатото. Също така имам и едно основно правило, което следвам в живота: Агресията довежда до повече проблеми, отколкото решава. Важно е да се подкрепяме, да „влизаме в обувките и на другия“ и да гледаме в една посока.