От случайността към успеха

За първия плашещ работен ден, за волейбола, за смелостта в морето и за това как се става истински лидер или… историята на Кирил Благоев

Кирил Благоев е роден в Дупница. Завършва средното си образование в ПГ "Акад. Сергей П. Корольов" – Дупница, след което продължава в Югозападен университет „Неофит Рилски“ със специалност “Информатика”. От 2013 година е част от завода на Тева в Дупница, където започва като Оператор Гранулиране. В следващите години се развива кариерно и в момента е Мениджър Проекти, като ръководи екип от 8 човека. Семеен, горд баща на момче. „Когато носиш отговорност за екип от хора, ти трябва да работиш два пъти повече от тях, отделно и да им помагаш“, категоричен е Кирил.

В завода си вече 12 години. Как се озова тук?

За да бъда честен, ще го кажа така - озовах се случайно. Бях към края на следването си и най-нормалното бе да потърся сериозна работа. До преди това работех предимно като стажант в различни фирми, близки до дейност със специалността ми. Минаваха ми мисли да се преместя в София, където да се установя и потърся работа. Но пък си и казах: „Нека първо да опитам в Дупница, пък ако не успея – тогава ще мисля“. Започнах интензивно да се оглеждам, разпитвам и ослушвам за работа, която да е близка до информатиката. Един ден, както обикновено си ровех в интернет, четях си спортните новини и поредната новина за футболния „Марек“. Точно тогава отборът се подпомагаше от завода и от любопитство влязох в сайта на компанията, за да разгледам. Видях че имат рубрика за кариери, но нямаше обявени свободни места и реших да я пусна просто така. Когато търсиш работа, разчиташ и на случайност. За моя изненада, след 2 седмици ми се обадиха. Предложиха ми позиция за оператор гранулиране, което няма нищо общо с моята специалност, и ако желая да се явя на интервю. Признавам си, единственото, което запомних беше думата оператор. Бях одобрен и в мен възникнаха обаче въпросите: „Учил си за едно, пък ще работиш съвсем друго“, „Какво въобще ще работя“… Но си казах, че трябва да започна от някъде.

Помниш ли първия си работен ден и какви мисли ти минаваха през ума в онзи момент?

Разбира се. Помня го много добре, все едно беше вчера. Като влязох в цеха (Таблетен 2) първото впечатление ми беше, че се намирам в научно фантастичен филм. Хората с бонета, еднакви облекла, маски, ръкавици и т.н. За човек, който никога не се е сблъсквал с такъв тип работа, повярвайте, е малко плашещо в началото. Вече обмислях как да кажа, че ще напусна, при условие, че това ми бе първия работен ден. Но си казах, все пак ще стоя, докато си намеря нещо, което е по-близо до специалността ми. За решението ми да остана, да не се отказвам пред първата трудност, а да опитам, голяма роля изигра и менторът ми Кирил Гущеров. Страхотен човек, който ме научи на всичко с много търпение и спокойствие. И вече 12 години съм тук.

В завода често гостуват ученици и студенти, а ти си от хората, които ги запознават с работата в завода. Какво ти прави впечатление от тези гостувания?

Определено им е интересно. Например, студентите са доста подготвени и на теория знаят много неща. Но се оказва, че на практика не, което е и нормално . Затова когато са на посещение при нас - в производството, виждат как реално се случват нещата. Задават и си отговарят на много въпроси, които са възниквали в следването им.

На по-малките ученици им е интересно всичко. Наблюдението ми е, че се интересуват най-вече от процесите.

За тези години тук, какви са наблюденията ти за младото поколение и как възприема старта си в кариерата?

Някои гледат сериозно на работата си и искат да знаят много и да се развиват. Но има и такива, които въобще не искат да работят и да се научат. По скоро идват „по задължение“ и съвсем очаквано не остават много и така не позволяват да им се случат хубави неща

Кои са най-сериозните предизвикателства, с които се сблъскваш в работния процес?

Трудно ми е да определя, но може би манталитета и мисленето на хората са най-голямото предизвикателство. Всички нововъведения, които компанията прави са свързани и с промяна на нашето мислене и поведение. Ние българите сме си малко “особени“. Винаги нещо не ни харесва, постоянно търсим за какво да мрънкаме, да си търсим вина в някой друг, да не признаваме своите си грешки… Не обичаме да променяме нищо, което до момента ни харесва или сме свикнали. Но с готовност сменяме смартфона си след период от време с по-добър, като след няколко дни вече сме разучили новите му по-добри функции. Така е и в завода, който се модернизира постоянно, и при всяко ново нещо има период на разучаване.

Какво е най-важното според теб за правилната комуникация с колегите?

Най-важното нещо е да си искрен и да разбираш хората около себе си. Освен да общуваш с тях като колега, трябва да им имаш и доверие, защото с тях прекарваш повече от една трета от денонощието. По този начин ще може да преодолееш всяка една трудност или поне да намериш вярното решение. Не винаги един човек знае и може всичко, затова е важно да се вслушваш в колегите си. Само защото си на по-висока позиция и да откажеш да чуеш по-опитен колега, това е глупост. Напротив. Трябва да изградиш отбор, с който да преодоляваш трудностите и тогава всяка малка битка ще бъде спечелена.

Това ли си взел от спорта? Малцина знаят, че си ставал шампион на България като волейболист с "Марек Юнион-Ивкони"…?

Екипът е този, който побеждава, а индивидуалностите правят екипа. Иначе да, бяха наистина незабравими години и моменти. Имах честта да играя рамо до рамо с Цецо Соколов и Тодор Вълчев тук в "Марек Юнион-Ивкони". Също така, в тези години съм играл срещу национали като Тодор Скримов, Николай Пенчев, Теодор Тодоров... да не ги изброявам всички. Бяхме няколко пъти шампиони на България, защото освен страхотни играчи, бяхме и невероятен отбор. Спортът ми даде много. Научи ме на дисциплина, на отговорност, да работя в екип, кали психиката ми. Това е основното, което и до ден-днешен ми помага и в работата ми и у дома.

А сега намираш ли време за спорт?

В момента все по-рядко намирам време да спортувам. До преди няколко години, с бивши „колеги“ от отбора се събирахме и играехме волейбол. Сега е по-трудно, тъй като всеки си има ангажименти. А и вече натрупахме повечко килограми и нещата не се получават, както беше преди (Смее се). Заместих волейбола с посещаване на фитнес, а в момента предпочитам да карам колело със сина ми.

Това лято си имал преживяване и си спасил два човешки живота. Разкажи какво се случи?

Да, наистина бе преживяване, което едва ли ще забравя. Бяхме на Гърция със семейството за една седмица. С малкия бяхме на плажната ивица и си правехме замък. В един момент, чух някой да вика: Хелп, Хелп (от англ.-помощ). Не обърнах внимание, защото плажът, на който бяхме е плитък и мислех, че се шегуват. Отново чух женски гласове. От любопитство извърнах глава към мястото, от където идваха гласовете. Видях две глави, които водата покриваше и потъваха и тогава разбрах, че са сериозни нещата. Това се случва на 25-30 метра от плажа. Огледах се за спасителите, но не ги видях и тръгнах към давещите се. Едното момиче вече не успяваше да си подаде главата над водата, докато другото се държеше все още. Оказа се, че и двете не можеха да плуват, но явно едното все пак имаше сили да се държи над водата. Хванах веднага и издърпах над водата потъналото момиче, което започна да ръкомаха още по-силно по обясними причини и изядох някой и друг удар в лицето. Веднага издърпах с ръка и другото момиче. Като почувстваха дъното под краката си започнаха да се съвземат. Адреналинът ми беше на макс, защото удавникът иска да поеме въздух и е опасно и за спасяващия ги, особено когато трябва да вадиш двама от водата. В случая имах и късмета, че бяха с много слаба физика и не ми беше трудно да ги удържа. Явно на плажа вече бяха видели и сигнализирали спасителя, защото веднага дойде и започна да ме разпитва. Той също останал с впечатление че е някаква шега. Оказа се, че има водна яма в радиус от няколко метра и момичетата попаднали там. Бяха на по 18 години, рускоговорящи и не спряха да ми благодарят. Бяха много уплашени… Това са може би едни от най-драматичните 10-ина минути в живота ми, но ще ги помня с подробности още дълго.

Посланието към колегите ти в Тева?

Бъдете себе си! Споделете и покажете, че искате да се развивате. Компанията предоставя различни възможности. Просто го направете!