От София до Троян! Когато избереш качеството на живота

Виктория Атанасова е родена през 1992 година. Завършва Професионална гимназия по телекомуникации-София, след което продължава образованието си в Минно – геоложкия университет със специалност „Биотехнологии“. От 2025 година е част от завода на Тева в Троян като микробиолог. Семейна с 2 деца.
Виктория, ти си в Троян вече 1 година. Как се чувстваш тук?
Много добре. Изключително спокойно е, красиво и хората са много приветливи. Няма го това напрежение от големия град, няма го този „живот на скорост“. Видяла съм и едната и другата страна на живота, и към момента смея да твърдя, че настоящият ми допада много повече.
Обикновено младите хора отиват в големия град или столицата, където възможностите са повече, а ти и семейството ти точно обратното - от София в Троян. Защо?
Избрахме Троян заради природата, чистия въздух, а в случая и заради Тева. Търсехме спокойствие. Да, София предлага огромни възможности за работа, но пък е за сметка на много други лишения. Този забързан и напрегнат живот в големия град всеки ден – уморява, изтощава, оказва своето влияние, наред и с положителните черти, разбира се. И не е случайно, че все повече млади хора поглеждат към близките до София села да живеят, или поне при всяка възможност поемат извън града, за да отидат сред природата или просто да намалят за ден-два „скоростния живот“. Със съпруга ми искаме децата ни да имат свобода и по-здравословна среда. Той е треньор по футбол на деца, което предполагаше бързо преместване.
Как започна в Тева?
Исках да работя по специалността си. За да бъда честна до край, не исках просто да бъде някаква компания, а все пак с имидж във всяко едно отношение. Имаше не една и две свободни позиции, пазарът е голям, но нищо, което да ме грабне. Един ден видях отворена позиция за Троян и веднага кандидатствах. И колелото се завъртя. Както казах вече, бяхме решили, че ще „избягаме“ от излишния стрес и ще дадем друг живот на децата си, а и на нас със съпруга ми. Събрахме багажа и бързичко се озовахме в Троян. И той започна работа към футболния клуб веднага.
Как се почувства в деня, в който влезе в завода и как те приеха колегите? Имаше ли някакви опасения дали ще се впишеш в колектива?
Между другото, бях много спокойна. Не съм имала никакви притеснения как ще ме приемат. И се оказах права – всички бяха много усмихнати и дружелюбни. Като цяло в региона хората са много сърдечни, позитивни, добронамерени и нямах съмнения, че ще се аклиматизирам бързо. Страхотни са колегите тук.
Равносметката ти за този период в Тева?
Чувствам се все по-уверена. В същото време виждам колко имам да уча за професията. И нещо повече… Работя със страхотни професионалисти, от които мога и се уча всеки ден. Сигурно на моменти им досаждам с въпросите си, защото искам повече знания да овладея, но ме търпят. (Смее се) Напротив - обясняват спокойно, показват, разясняват… Използвам възможността да им благодаря.
Как се отразява животът в малкия град на децата ти?
Те се чувстват най-добре. Много бързо свикнаха с новата обстановка. Към днешна дата определено предпочитат да са в Троян, отколкото в София при баба си. Децата са толкова искрени, че ако не им харесва нещо – не го крият. А нашите откровено си казват, че предпочитат Троян пред София. Това ме прави и мен щастлива, че сме направили правилния избор със съпруга ми и не сме сбъркали.

Твоята позиция на микробиолог е много специфична. В какво се изразява?
Следим микробиологичното качество на производството в Троян. Извършваме мониторинг на околната среда, валидност на методи, ефикасност на консерванти и др. Работата е много разнообразна, интересна и в никакъв случай скучна. Както казах, научавам и всеки ден по нещо ново. Тук имаш база за развитие и възможности да учиш. Имаш перспектива за развитие, ако покажеш, че знаеш, можеш, искаш да вървиш напред.
Какво ти допада в Тева?
Структурата е ясна и всеки знае своите отговорности. Организацията е на високо ниво, но най-много ми допадат колегите. Няма да спра да го повтарям – страхотни хора.
Три думи, с които би могла да обрисуваш завода?
Организираност, перспектива, околна среда.
Посланието ти към колегите в Троян?
Да са все така отдадени и отговорни към работата си. Всъщност заводът сме хората и от нас зависи да продължи да се развива.
