Различни езици, различни истории, една посока

Какво прави един екип истински силен? Професионалният опит, добрата организация и познаването на процесите безспорно са важни. Но хората от екипа на супервайзър Иво Мишовски в завода на Тева в Дупница биха добавили и още нещо: доверието. Усещането, че можеш да разчиташ на човека до себе си. Че си приет такъв, какъвто си. И че независимо от различията всички работят заедно към една обща цел.

Екипът е пример как многообразието може да се превърне в истинска сила. В него работят хора от различни поколения, с различен професионален и житейски опит, а днес част от него са и колеги от Узбекистан. Някои познават завода от десетилетия, други тепърва изграждат професионалния си път. Някои говорят български, други руски, таджикистански или ромски. Но когато стане дума за екипа, всички говорят на един и същ език – езика на уважението, взаимопомощта и доверието.

„С този екип сме едно голямо семейство. Много сме сплотени, което влияе и на работата ни“, казва Денислав Шарков, който е част от завода вече 11 години. Според него разбирателството не означава липса на различни мнения. Напротив. „Имаме си изключително доверие, открити сме в отношенията си и затова няма сърдене. Всеки си знае отговорността, а когато има нужда, другите се притичваме на помощ.“

Да започнеш от нулата в нова държава

За Рустам Турсунов и Муроджон Каримов усещането за подкрепа има особено значение. Когато пристигат в България, те трябва не само да започнат нова работа, но и да свикнат с непозната страна, език и среда.

„Имаше сериозно притеснение как ще ни приемат колегите“, споделят двамата. Още през първите дни обаче разбират, че не са сами.

„Още на втория ден отношението беше такова, сякаш се познаваме от години.“

Техните ментори Евелина Велинова и Венцислав Григоров играят ключова роля в адаптацията им, но подкрепата далеч не идва само от тях. Всеки в екипа намира начин да помогне, независимо дали става въпрос за производствен процес, административен въпрос или просто за насърчителен разговор.

Венцислав знае и нещо друго – какво е да бъдеш в чужбина и да започваш отначало. „Бил съм в чужбина, никой не ми е помагал в началото и знам как се чувства един човек в друга държава. Затова още от самото начало като ментор правя всичко възможно новите ми колеги да почувстват подкрепа – с търпение, приятелско отношение и подробно разясняване на процеса на работата“.

„За един чужденец е много важно да знае, че има на кого да разчита“, казват Рустам и Муроджон.

Когато езикът не е пречка

Една от най-интересните истории в екипа е свързана именно с комуникацията между хора от различни култури и националности.

Рустам говори руски и таджикистански език. В началото руският се превръща в естествен мост между него и част от колегите. Венцислав Григоров, който е живял 12 години в Германия и владее отлично руски, помага активно в първите месеци.

Неочаквано важна роля изиграва и най-младият в екипа – 22-годишният Алекс Митков. Благодарение на познанията си по ромски език, който има сходства с таджикистанския, той често успява да улесни комуникацията и да помогне там, където думите не достигат.

Така в ежедневната работа хора от различни възрасти, култури и националности откриват нещо по-силно от езиковите различия – желанието да се разбират.

Именно в такива моменти се вижда истинската стойност на приобщаващата среда. Защото приобщаването не е политика или програма. То е ежедневен избор да подадеш ръка на човека до себе си.

Опитът среща младостта

Другият голям източник на многообразие в екипа е възрастта и професионалният опит.

Алекс Митков е част от първия випуск на дуалното обучение между Тева и ПГ „Акад. С. П. Корольов“ в Дупница. След стаж в завода решава да продължи професионалния си път именно тук. „Нямах съмнения, че искам да работя в завода, защото вече бях близо до процесите, бях видял условията и „живота“ вътре и имах реална представа за работните процеси“

И той обаче признава, че в началото е имал притеснение – заради етноса си и начина, по който ще бъде приет. „Сега мога да кажа, че този екип не го заменям за никой друг, защото ме приеха страхотно. Винаги са до мен и ме приемат като един от тях“.

За Алекс едно от най-ценните неща е възможността да се учи от по-опитните. „По-опитните са подготвени отлично, а леля Мариянка е една истинска енциклопедия, която познава до съвършенство всяка машина и процес“. Марияна Виячева е оператор „Гранулиране“ с впечатляващите 39 години опит в завода.

„По-младите в екипа не се притесняват да ме питат, а аз се радвам, че мога да предам от опита си“, споделя тя.

Така знанието се предава естествено – от човек на човек, от поколение на поколение. А младите носят нова енергия и различна гледна точка. Именно това съчетание прави екипа по-силен.

Доверието в действие

За хората в екипа има един ключов фактор за атмосферата, която са изградили през годините – лидерството на Иво Мишовски.

Колегите го описват като човек, който е обективен, справедлив, открит и винаги готов да помогне.

„Знаем, че можем да разчитаме на него. Изслушва всеки, подкрепя всеки и се отнася към всички по един и същи начин. Знаем, че дори и извън работно време можем да разчитаме на него. Но, разбира се, когато е необходимо е строг и изисква от нас да постигаме целите“, казват те.

Иво Мишовски е започнал като оператор в завода през 2011 и няколко месеца по-късно вече ръководи малък екип. Днес е начело на 13 души и определено се е променил като лидер. „В началото все бързах, тичах по задачи, не доизслушвах докрай колегите, когато споделяха за възникнал въпрос, проблем или ситуация. А това не е за подценяване при комуникация и работа в екип“. Днес той гледа по различен начин на ролята си на супервайзор. „Не виждам нищо притеснително или нередно и в това да се допитвам до колегите, особено с по-опитните, защото те са първа линия и знаят най-добре.“

Самият Иво вярва, че уважението и доверието се печелят с отношение, а не с позиция.

„Един ръководител може да разчита на екипа си, само когато екипът му знае, че може да разчита на него.“

Може би най-яркият пример за взаимопомощ и доверие в екипа е случка, свързана с Рустам. Когато му се налага спешно да потърси медицинска намеса, езиковата бариера се оказва сериозно предизвикателство. Без колебание Алекс тръгва с него първо до болница в Дупница, а след това и София, за да му помага с комуникацията и придвижването.

Това не е част от длъжностна характеристика. Не е задължение. Това е човечност.

А илюстрира по най-добрия начин културата на екипа: когато някой има нужда от помощ, останалите просто застават до него.

Силата – различни и заедно

Историята на този екип е история за много повече от производствени процеси и резултати. Тя е история за хората зад тях.

За Марияна, която продължава да предава знанията си след близо четири десетилетия в завода. За Алекс, който едновременно учи и помага на другите. За Евелина и Венцислав, които знаят колко важна може да бъде подкрепата за един нов колега. За Рустам и Муроджон, които идват в България с притеснение и днес вече се чувстват част от общността. И за Иво, който вярва, че доверието е най-здравата основа за всеки успешен екип.

Защото силният екип не е този, в който всички си приличат.

Силният екип е този, в който хората са различни, но се уважават. Говорят различни езици, но се разбират. Идват от различни места, но се чувстват на едно място.

Точно тогава многообразието се превръща в сила, приобщаването в ежедневие, а доверието – в основа на успеха.