Силата на баланса! Юрист и…бодибилдър

В света на бизнеса правната сигурност не е просто необходимост – тя е стратегическо предимство.

Представяме ви Боян Михов, Асоцииран директор „Правни въпроси“ и Главен юрисконуслт на Тева в България. Той се присъединява към компанията през 2020 г. и отговаря за правното обслужване на всички юридически лица на компанията – Тева Фарма ЕАД в София и заводите в Дупница и Троян.

Боян притежава образование по Право и Публична администрация, надградено с магистратура по Данъчна администрация, над 15 години опит като юрисконсулт в различни индустрии и… два бронзови медала от Държавното първенство по културизъм.

Разговаряме с него за работата, бодибилдинга и баланса в живота.

Комбинацията юрист - бодибилдър е изключително рядко срещана, а ти я съчетаваш вече 25 години. Как се случи?

Разбрах, че искам да стана юрист някъде между първото ми “Това не е честно!” и първия път, когато успях да убедя родителите си, че не аз, а по-малкият ми брат е счупил вазата. Още като дете имах силно усещане, че светът ми има нужда от повече ред и аргументи — особено когато баба даваше по-голямо парче торта на брат ми, с мотив - “щото е по-гладен на вид”. С времето открих, че обичам не само да задавам въпроси, но и да намирам решения — при това с аргументи. Юридическата професия дойде като естествено продължение на всичко това. За мен тя е хоби, страст, предизвикателство, възможност да си полезен за себе си, колегите, обществото и да надграждаш, както в личен, така и в професионален план и я практикувам с удоволствие.

Що се касае до спорта?! Ами… случи се. Без никакъв план и с нулева стратегия — през 2000-та година, когато бях горд поддръжник на “зърнената диета”, т.е. ядях каквото зърна. Въпреки това изглеждах прилично, поне според стандартите на момчетата, с които се събирахме по кварталните лостове и успоредки. Истината е, че започнах да ходя във фитнеса заради едно момиче. Тя тренираше, аз я чаках. Никога не съм бил добър в това да прахосвам време и си казах: „Така и така идвам, я да тренирам и аз“. Хванах щангата, и ето ме 25 години по-късно - сутрин тренирам в залата, а през деня пиша правни становища.

Как успяваш да съчетаеш задълженията си в Тева с необходимото време за спорт, а и да намираш такова и за семейството си? Как преминава един твой ден?

За мен всичко е въпрос на приоритети и отношение. Никога не съм вярвал в извинения от типа “нямам време”. Вярвам в старата истина – „когато човек иска нещо, намира начин, а когато не — намира оправдание“. На хората, които казват “нямам време”, аз пък отговарям — имаш 24 часа, въпросът е какво правиш с тях. Личната ми мотивация да не спирам да тренирам идва от простия, но безпощаден факт, че ако аз не се погрижа за здравето, силата и баланса си — никой няма да го направи вместо мен. А и, да си признаем, постигнатите цели са много по-сладки от отложените намерения.

За да съчетая работата си в Тева, спорта и семейството, денят ми започва в 5:30 ч. След душ и кафе, претеглям закуската и обяда с прецизност, достойна за фармацевтична проверка, и в 6:30 вече съм в залата. Това е моето време за фокус, дисциплина и победа над мързела. След тренировката следва душ и сутрешната разходка на Максимус – дългокосместия ни домашен любимец от породата Чихуа хуа.

Около 9:00 ч. вече съм в офиса — и очаквам поредните предизвикателства, с които се срещам ежедневно, но и заради удовлетвореността от всяко „Благодаря“, което идва от колегите ми. След работния ден, който приключва около 17:30, се превключвам в режим “татко” и отивам да взема сина ми от градина — най-добрата част от деня. Вечерите са за семейството и за презареждане, защото утре всичко започва отново.

Как се насочи към бодибилдинга като спорт?

В самото начало идеята беше да уплътнявам времето докато чакам приятелката ми. След първите няколко посещения в залата започнах да се интересувам и от това как правилно трябва се храни човек, какви са техниките при изпълнение на упражненията, какви хранителни добавки и витамини е препоръчително да се взимат, почивки и т.н. По това време нямаше толкова много общодостъпна информация и видеа, както сега, както и толкова много суплементи. Разчитах на съветите и насоките на момчета, които по-професионално се занимаваха с бодибилдинг или други силови спортове. Трупането на обемна мускулна маса никога не е било цел за мен, защото никога не съм имал за цел професионално да се занимавам с бодибилдинг. То е съвсем естествен резултат от правилното хранене и тренировка.

Спомняш ли първото си участие на състезание?

О-о-о, да. Беше през 2015 г. – Държавно първенство по културизъм. Мой приятел, от когото през годините съм получил много ценни съвети за тренировки и хранения, все ми казваше, че съм в такава форма, че за 2 месеца мога да се подготвя за състезание. Именно той ме уговори да взема участие в състезанието и нямаше как да му откажа като жест на благодарност за съветите през годините. Мислех, че съм наясно с какво се захващам, но се оказа, че изобщо не е така… Мотивацията, дисциплината, усилията и жертвоготовността, които се изискват за една подготовка за състезание по културизъм са несъпоставими с ежедневните такива, които прави един човек който просто тренира в залата за удоволствие. Повечето хора си мислят, че основните усилия в този спорт са свързани с тренировките, но всъщност огромните усилия са свързани с хранителния режим, приема на вода и почивката. Накратко, всяка храна, която се приема в периода преди състезанието се пресмята с точност до грам, като има период в който от храната напълно се изключват всякакви подправки, а солта е сведена до точно определен минимум. В подготовката има и период в който се прилага схема за обезводняване, която включва прием на вода, въглехидрати и натрий по определена схема, така че състезателите да изглеждат по-дефинирани и „сухи“ на сцената по време на състезанието. Схемите са различни и зависят от моментната форма на състезателя. При мен схемата включваше постепенно увеличаване на приема на вода от 5 литра на ден в първия ден до 21 литра за един ден през последният ден. Споделям това, за да илюстрирам колко е различна подготовката за състезание от ежедневните режими (хранителни и тренировъчни) които трябва да се спазват, ако човек има определени цели, които иска да постигне.

В деня на самото състезание се чувствах в кондиция. Моето състезателно тегло беше 74.5 кг. и участвах в категории до 75 и до 80 кг. И в двете взех бронзови медали, което беше доста добро представяне, предвид, че времето ми за подготовка беше едва 2 месеца, през които освен че тренирах, работех и като юрист в една от водещите адвокатски кантори в страната.

Може ли да се каже, че си професионалист в здравословното хранене? Какви най-простички, но в същото време изключително важни съвети би дал за различните възрастови групи?

„Професионалист“ е доста ангажиращо като оценка. По-скоро бих казал, че имам доста добри познания за хранителните режими, които следва да се спазват в зависимост от поставените цели. Ако искаме да понижим теглото и и нивата на мазнините в тялото си, трябва да сме в калориен дефицит, т.е. нивото на изразходените калории да е по-високо от нивото на приетите такива и обратното, ако искаме да изграждаме мускулна маса. И в двата случая обаче, хранителните режими трябва включват прием на качествена храна. Често чувам, че забавеният метаболизъм е причината да е толкова трудно да поддържаме стегната и привлекателна фигура, след като навършим 30 години. Преди време попаднах на едно много интересно изследване, публикувано в реномирано списание, според което метаболизмът ни достига върховата си точка до края на 1-вата година от живота ни. След това метаболизмът започва малко по-малко да се забавя - с около 3% всяка година до към 20-ата ни година, но след това се стабилизира за доста голяма част от живота ни – до 60-ата година. Всъщност дори е възможно да кажем, че метаболизмът ни работи с постоянна скорост през повече от половината ни живот. Резултатите от изследването доказваха, че метаболизмът ни не е причината да ни е трудно да поддържаме формата си от времето когато сме били на 20 г., а липсата на достатъчна физическа активност. Като цяло сме станали много физически неактивни, предпочитаме да седим, отколкото да се движим, шофираме винаги, когато е възможно, и е истинска рядкост да се случи да ползваме стълбите или да отидем да потичаме повече от веднъж седмично. Ако трябва да дам съвет към колегите, той би бил – съобразете хранителния си режим с целите, които искате да постигнете и бъдете физически активни при всеки възможен случай. Когато сте физически активни, даже и да си позволите изключение от хранителния ви режим, това няма да има негативен ефект за вас. Важно е да изберете физическа активност, която да ви носи удоволствие, а не е просто неприятна необходимост. Не всеки може да тича, да прави кросфит или да ходи на фитнес, само, защото е модерно. Важно е да намерите спорт или физическа активност, които ще можете да практикувате дълго време. Тогава ще можете да се радвате на дългосрочни резултати, които да можете да поддържате.

Даваш ли съвети на колегите си в офиса по отношение на здравословното хранене?

Съвети давам, само ако ми бъдат поискани и подходящо заплатени (смее се). Да не забравяме, че съм юрист, а ние не правим нищо безплатно. Шегувам се, разбира се. Много бих се радвал и с удоволствие бих дал и съм давал съвети на колеги.

Когато хората видят човек с мускули, първата асоциация е – този пие анаболи. Използвал ли си такива и какво е мнението ти за тях?

Със сигурност много от професионалните състезатели, особено в спорт като бодибилдинга, използват анаболни стероиди. Сигурен съм, и че почти няма съвременен спорт, в който под една или друга форма да не се използват такива. Това, което трябва да се спомене тук, за да се отдаде дължимото към огромния труд и лишения на тези състезатели, е че приемът на стероиди е свързан с още по-стриктно спазване на хранителните режими и още по-тежки тренировъчни програми, за да се оползотвори ефектът, който имат тези препарати. Що се касае до мнението ми – считам, че използването им е въпрос на личен избор, но извън професионалния спорт го намирам за крайно необосновано. Това е причината да не съм използвал стероиди. Както днес, така и при подготовката си за състезанието използвам различни суплементи, които са достъпни във всеки магазин за спортни храни. Хранителните добавки са от съществено значение за възстановяване на тялото и предпазването му от контузии и ги препоръчвам силно на всеки, който се занимава с някаква физическа активност.

С какво бодибилдингът ти помага в професията на юрист в Тева?

Спортът ме научи на дисциплина, постоянство и целеустременост — качества, които са в основата на успешната юридическа практика. Всеки ден във фитнеса е ангажимент към себе си, както и всяко юридическо мнение е ангажимент към екипа, компанията и етичните стандарти. Точно както тялото се изгражда с търпение и внимание към детайла, така и юридическите решения се градят с прецизност, логика и задълбочено разбиране.

Освен физическата издръжливост, спортът изгражда и ментална устойчивост. В стресови ситуации, когато залогът е висок – дали става дума за сложен договор, регулаторна промяна или кризисен проект – умението да остана концентриран, спокоен и последователен ми дава силата да реагирам адекватно и отговорно.

Къде е по-лесно – във фитнес залата или над поредния юридически казус, който трябва да разрешиш?

Зависи ... във фитнеса тежестите не ти връщат коментари от три страници и искане за правна обосновка (Смее се). В залата – вдигаш, потиш се, проклинаш живота си за кратко и после излизаш като герой. С казусите – влизаш бодро, а излизаш с 8-10 заредени страници с различни закони и/или наредби и си с усещането, че реално си направил кръгова тренировка ... само че за мозъка.

Истината е, че и двете искат усилие. Фитнесът ти тренира мускулите. Казусите – способността да се усмихваш, докато мислено крещиш. Но и двете изграждат характер – единият те прави здрав физически, другият – устойчив психически. А за балансиран живот трябват и двете.

Затова – понякога клякам с щанга, друг път с тежестта на поредната правна каша. Важното е да не клякам пред трудностите.