Инж.Атанаска Викторова е завършила средното си образование в 5-то СОУ в Благоевград, след което продължава в ХТМУ-София специалност „Автоматика, информационна и управляваща техника“. От 2014 година е в Тева като Началник-смяна в Насипни продукти, а сега заема длъжността Супервайзор Гранулиране и Пелетизация.

 Калинка Атанасова е завършила Гимназия „Христо Ботев“ в Дупница и от 1987 година е в завода на Тева. Тя е една от най-дългогодишните служители. Започва в Опаковка, след което е преминала през няколко позиции в Насипни продукти, а сега е Мултифункционален оператор в Гранулиране и Пелетизация. От вече 20 години е и ментор на новопостъпващи служители. „Тя е мултифункционална“, категорична е Атанаска за Калинка.

Kаква e причината да се задържите на едно място толкова време?

Калинка: Самият факт, че вече 37 години съм тук, говори красноречиво – че съм доволна. Първо заводът ми е „по наследство“, намирам се на минути от дома си, не съм ангажирана да пътувам часове, редовно се плаща, няма закъснения. Компанията и работата ми допадат, колегите също. Няма причина да съм била разочарована до такава степен, че да търся алтернатива. Започнах млада и се научих. Имам вече рутина, компетентна съм, сериозен опит вече имам.... С годините е вече по-тежко, но няма проблем, пък и колегите помагат. Страхотен колектив сме, дори сме си като едно семейство. Приобщаваме и новите, а това е важно.

Атанаска: Много ми харесва динамиката. Не е като да седиш на бюро, което не е за мен. Екипът е страхотен, работя с истински професионалисти…няма как да не ти допадне подобно нещо. Не може да се каже, че ми е скучно или всичко е вече само рутина. Винаги има нещо ново. Все повече и повече се развиват електронните системи, въвежда се електронното вписване на информация, модернизацията тече... Това ми допада.

Каква е тайната на продължителния престой на едно работно място?

Калинка: Да си обичаш работата на първо място. Другото много важно и може би вече основно е, че получаваш сигурност в Тева. Спокоен си за работното си място, получаваш добро заплащане редовно, актуализира се редовно, имаш допълнителни придобивки… Разбира се, винаги ще има недоволни и от това, но хората сме такива.

Атанаска: В личен план, всяко ново нещо ми е интересно. Не се плаша от предизвикателствата, напротив, дори ме привлича, защото това означава допълнителни знания, умения и възможности. Не се притеснявам да уча от по-дългогодишните оператори, защото те имат практически опит и знания в определени ситуации, което може да надгражда още повече моите знания и умения. Друга причина е фактът, че имаш реална възможност да се развиваш. И то в голяма световноизвестна компания. Тук няма – този е човек на онзи или близък до другия. Ако можеш и умееш – получаваш шанс да се развиеш.

Какво ви мотивира да сте част от Тева?

Калинка: По-скоро заводът е вече част от мен. 37 години си е цял съзнателен живот на едно работно място. Работя с позитивни хора, чувствам се много добре, близо до дома си съм, имам сигурност и спокойствие.

Атанаска: На шега казано, защото е забавно. Чувствам се добре като съм на работа. Ние сме си едно семейство с екипа от 10 човека. Има динамика, има адреналин, има настроение…какво по-хубаво. Не е скучна работата ни, заинтересовани сме да си я свършим, за което имаме и необходимата амбиция. Дори и когато планът се променя в движение, продължаваме без драми, защото знаем какво правим и си имаме доверие. Затова ще използвам една дума-екипност. Колегите имат нужда от ръководители, както и ние от тях. Има диалог между супервайзъри и оператори, и така се получават нещата. Йерархията я има, но когато има уважението и доверието, когато седиш зад екипа си, както и той зад теб – тогава тази йерархия дори не се усеща. А когато имаш мултифункционални оператори като Калинка е още по-лесно, защото вземат нещата в свои ръце и предприемат съответните действия.

Как се работи в среда, която мнозина определят повече като мъжка работа?

Калинка: Колегите са чудесни, нямаме никакви проблеми в работата и взаимоотношенията. Когато си общителен и си приятел с всички, когато помагаш, то и получаваш същото. Взаимно си помагаме, те с физическата сила основно. Колегиалност има между екипите и между самите оператори. Без значение, към кой ще се обърнеш, ще ти бъде помогнато. Така сме се научили от едно време и сега се опитваме да го предадем на новите. Защото така е колегиално и така трябва. Ако ми трябва човек, излизам в коридора и знам, че някой за помощ винаги ще се отзове. Така че: Помагай, за да ти помагат.

Атанаска: На практика, като изключим Калинка, всички останали са мъже. Нямам никакви проблеми с тях. Изслушват ме, винаги вземат под внимание, каквото говорим, дават съвети. Много са отзивчиви и помагат в моята работа. Истинско удоволствие е да се работи с такива хора. За жена трябва да искаш да се научиш. В началото е трудно, разбира се, но ако имаш желание постепенно се научаваш. То където и да започнеш – всяко начало е трудно. Но при нас в Тева знаеш, че имаш хора, на които можеш да разчиташ и след като преминеш обучението, докато бъдеш по-спокоен в придобитите знания и умения. Имаме страхотни ментори, които подготвят новите колеги достатъчно дълго време. Иначе който не е бил в производството, той не знае колко е интересно. Нямаш време да скучаеш.

Какво е разковничето при взаимоотношенията с колегите? Все пак говорим за различни характери.

Калинка: То спорове има и винаги ще има. Те са в интерес на работата. Но много е важно да се запази уважението по между ни. Аз съм с 37 години стаж тук, и колегите изпитват уважение от този факт. Дори 2-ма човека да работят на едно място – няма как да не възникнат спорове. Ето, Атанаска разбира и от шеги, има отношение, проявява разбиране към всеки. Не е от хората, които да викат и да се карат. Винаги ще застане зад всеки от нас, ще ни подкрепи, дори ще поеме и вината. Има ни страхотно доверие и всеки един от нас се опитва да го пази.

Атанаска: Човек трябва да е дипломатичен. Хората са различни, но си длъжен да намериш общ език с всеки един без значение дали се е наспал, дали е уморен или има някакъв семеен проблем, който в момента го притеснява. Трябва да го усетиш, като с времето го разучаваш и са ти достатъчни 5 минути, за да го разбереш. Разбира се, трябва и психология .Фактът, че работим в по-приятелска обстановка - е по-лесно. Аз ги познавам още от сутринта кой как е днес, и мога да преценя веднага кой къде да го разпределя за работа, така че да бъде хем полезен в процеса, хем да бъде и по-спокоен. Трябва да има разбирателство в екипа и да си познаваш хората. Покажи им нужното отношение и уважение, бъди спокоен и стой зад екипа си и тогава няма да има проблеми. Екипът е на практика оценката за работата на един ръководител. Имам им страхотно доверие и те знаят, че могат да разчитат на мен денонощно.

Жените в завода ли са по-бързо приспособими или мъжете?

Калинка: Зависи от човека. Има и жени, които бързо се приспособяват. Но на мъжете за момента им е по-лесно, защото все пак има техническа работа, макар и на най-елементарно ниво. Има и жени, които се справят много бързо.

Атанаска: Нормално е мъжете по-лесно се приспособяват. Наблюдението ми е такова, че те по-малко го мислят, не са толкова притеснителни, което е проблема при жените, но това е и от природата. Ако си „по-адаптивна“ като жена, няма да имаш проблем да се настроиш към процеса изключително по-бързо.

Какво е според вас Тева за района?

Калинка: Стабилност и спокойствие в близост до дома. Започнала съм от най-ниското ниво и съм имала възможност да се развивам. Покажеш ли качества и умения – получаваш път за развитие, което да си го кажем се отразява и на заплащането. Е, винаги ще се намерят хора, които да недоволстват, но такива хора никога няма да са доволни.

Атанаска: Сигурност. Заплащането и условията са без коментар, ясно е на всеки, защото всички имат приятели и познати или роднини в завода. Освен това да не забравяме и престижът да работиш в световноизвестна компания.

Атанаска, ти ръководиш успешно изцяло мъжки екип. Как успяваш? Имаш ли свои мениджърски тайни?

Беше странно първите дни по една единствена причина. Незнайно защо, но бяха си създали впечатление, че съм с огромно самочувствие, надменна. Имаше известна доза несигурност в отношенията ни първите дни, докато разбраха, че съм далеч от определението. И до сега нямам отговор защо бях създала такова впечатление. Буквално 4-5 дни бяха достатъчни обаче, за да променя впечатленията им и да станем един страхотен екип, какъвто сме и в момента. Тайната се крие в три думи – уважение, разбиране, подкрепа.

Калинка, какво трябва да знае един ментор и кои са най-големите трудности при обученията?

Трябва да си обича работата и знае процедурите. Трябва да преценява новите хора, за да знае как да подхожда. На всеки човек е нужно време. Не всички се обучават за 6 месеца. Някои схващат от първо показване, но на други им е необходимо няколко пъти. Трябва търпение. Що се отнася до трудностите, те са свързани основно с факта, че новите хора се притесняват от новата за тях материя и непознатото. Трябва време, за да се успокоят и видят, че като всяко ново е трудно в началото, но с времето се научава. Това се преодолява, разбира се, за да се сблъскаш със следващата трудност – да им вдъхнеш увереност, че вече могат. Оставиш го самичък да направи нещо, защото знаеш, че вече го може, но той няма още увереност и пак пита, защото се притеснява. Но и за това е необходимост време и търпение.